Искам да направя нещо ... за дома и градината!!!

Кошници и раници с прибори за пикник

2009-05-26T09:09:00.006+03:00

Комплекти: Кошници за пикник, Раници за пикник, Прибори за пикник.

Мои приятели: http://home24.bg/index.php?cPath=780_790

Фигури за вашата градина

2009-05-26T08:53:00.005+03:00

Подходящи фигури за декорация на вашата градина. Те ще придадат весело настроение и уют.

Мои приятели: http://home24.bg/index.php?cPath=777

Ратанови мебели за дома и градината

2009-05-26T08:08:00.007+03:00

Автор: Венцислав Върбанов

Искам да Ви представя изключително стилни мебели в средиземноморски стил, създаващи атмосфера във Вашият дом и градина. Проектирани с удобна форма и модерен дизайн.
На терасата или в градината, те ще Ви доставят желания комфорт.
Предлаганите модели следват актуалните тенденции в обзавеждането.

Изключително подходящи за обзавеждане на екстериорни пространства, като не изискват специални грижи за поддръжка.
Възглавничките придават елегантност и уют на мебелите.

Ратановите мебели могат да придадат екзотичен акцент както в съвременния, така и в класическия интериор.
Предлагам Ви разработени цялостни интериорни решения в единен стил, подходящи както за Вашият дом, така и за Вашият хотел, спа център, зимна градина или дори офис.

Предимство на ратановите мебели: UV утойчиви, устойчиви на метеорологичните промени (дъжд, студ, топлина), имат удобна форма, скрити шевове и ципове, високо качество.

Мои приятели: http://home24.bg

Проектиране, озеленяване и потдръжка на двора

2009-05-25T13:01:00.007+03:00

В паркоустройството се разграничават много видове зелени площи. Въз основа на функционалната специфика и достъпността на зелените площи към категорията за ограничено ползване или ползване по определена принадлежност спадат жилищни терени с индивидуално застрояване – еднофамилни парцели. Ще разгледаме градски и вилен парцел.
При устройството и озеленяването на един градски парцел се обособяват няколко функционални зони:
- зона на застрояване – разполагане на сграда и тераса към нея;
- зона за отдих на открито – декоративна градина и открита тревна площ.
От разположението на сградата в парцела зависи определянето и на другите зони. Върху местоположението на сградата влияние оказват много фактори като наклонът на терена, посоките на света, благоустройството, комуникациите, неблагоприятните влияния на градската среда – шум, прах и др. Най-лошият вариант е сградата да бъде разположена в средата на парцела и така да го разбие в пространствено отношение. При вилния парцел сградата трябва да бъде разположена в северния или северозападния край на двора, за да бъде осигурена повече свободна площ. Това ще даде възможност за откриване на красиви южни и югоизточни изложения.
Растителността в двора на отделния парцел участва в цялостната зелена система на населеното място. По този начин природната среда навлиза в града. Освен естетическо значение като декоративен елемент на дома, растителността има редица важни защитни функции, влияещи върху средата на живот. Декоративните видове, които се подбират за определен парцел, освен че трябва да отговарят на вкусовите изисквания на местообитателите, те трябва да бъдат съобразени с почвените и климатичните особености на територията, да бъдат устойчиви на антропогенните фактори на средата. В композиционно отношение решенията за линиите и разположението на растителността за съдържанието на дворното пространство са съобразени с желанията на собствениците. От страна на ландшафтния архитект могат да бъдат предложени различни варианти на дендрологичен проект, които да разгледат едно и също пространство в различни стилове – геометричен, пейзажен, комбинация от двата, предложения за бускети – рязани форми, разнообразие в геометричните композиции – могат да бъдат от прави линии или в комбинация с окръжности и части от окръжности, разчупващи алейните пространства. Също така декоративната растителност е много разнообразна относно багрите и времето си на цъфтеж. Озеленителят може да сътвори богат колорит в различните сезони на годината при подходящо съчетание на растителността с нейните ефекти – пъстрота на листната маса, нюанси на цветовете, време на цъфтеж, красотата на плодчетата, ярко обагрени стъбла, аромати. Могат да бадат използвани и други елементи от природната среда като вода – да бъдат разиграни различни водни ефекти – водно огледало, водна каскада, малко поточе, фонтанка, шадраван и др. Камъкът е сащо важен елемент и придава завършек на композиционния ансамбъл.
Парковата или градинска мебел като барбекю, шатра, беседка, маса и столове, градинска люлка и др. трябва да бъдат съобразени стилово със сградата и цялостния облик. Цветята в дворното пространство са неизчерпаема възможност за колоритна декорация. Най-често се разполагат в лехи и валони покрай стена, зид, до тераса или в ивици покрай храсти. Някои от видовете имат оптимално въздействие, когато са самостоятелно, други - когато са в групи. Важна част едновременно от сградата и дворното пространство е градинската тераса (взависимост от архитектурната разработка на сградата, но доста често преходът от къщата към градината е чрез тераса или плочник). Терасата се явява свързващият елемент между постройката и двора. Насажденията около нея се свързват с общата композиция на пространството и трябва да осигури плавния преход и баланс. По-големите тераси могат да бъдат обогатени с растителни елементи и пластични форми.

Целта на композиционното решение е да се създаде уют, настроение, възможност за отмора и наслада в градината на дома.

Необходим ли е проект за озеленяването на дадено дворно пространство?
Както за да бъде построена една сграда е необходим проект, така и при зеленото строителство за изграждането на определено дворно пространство е задължително изготвянето на проект. Ландшафтната архитектура по света е изключително ценена. Това се вижда не само от облика на държавите с перфектно поддържаните градски паркове, градски градини, скверове, озеленените пешеходни зони, булеварди и магистрали, детски и зоологически паркове и градини, но и се доказва със създадените закони в тази насока, със санкциите при неспазването или нарушаването им. За съжаление в България културата в тази област в последните години доста е изостанала и сега тепърва се възражда. Проектирането на една градина е необходимо поради всички специфични особености при изграждането й:

1. Вид на терена и възможностите за моделирането му, т.е. земни работи – насипи, изкопи, наклони и нива на земните маси, терасиране;
2. Изграждане на подпорни стени, стъпала, стълби взависимост от терена;
3. Решения за алейна мрежа – планировка и оразмеряване;
4. Растер на настилка;
5. Водоснабдяване на зелени площи – водоснабдителни норми, избор на вид напояване, разход на вода;
6. Канализация – има предназначение да приема атмосферните и други видове отпадъчни води от територията на озеленения обект и да ги отведе;
7. Отводняване – при високо ниво на подземните води се влошават физичните качества на почвата и се създават неблагоприятни условия за развитието на насажденията. Дренажната система е комплекс от съоръжения, с които се улавят и отвеждат подземните води или се понижава нивото им;
8. Дендрологична част – композиционно решение и избор на видов състав на растителността взависимост от условията на среда и целта на естетическото въздействие;
9. Посадъчен проект и трасировка – необходими са за нанасянето на проекта върху терена; разработка на детайли, които могат да бъдат акцентите в дворното пространство;
10. Подготвителни работи за озеленяване – укрепване на склонове (ако ситуацията в даден обект го налага), съхраняване на съществуваща растителност – предвижда се още в процеса на проектиране, подготовка на почвата – проучване, подобряване, торене.
След проектирането и изграждането на една градина следва поддържането ґ. Качествената и компетентна поддръжка е гаранцията за съществуването на естетически издържана паркова площ. Ефектът на първите два етапа (проектиране и изграждане) при създаването на зелен ансамбъл се постига единствено с редовна и грамотна поддръжка.

Поддръжка при дървета и храсти – грижите започват непосредствено след засаждането им – следпосадъчни грижи, които включват интензивни агротехнически мероприятия за възстановяване предимно на кореновата система; поддържането на кореновата система включва поливане, текуща обработка на почвата, затопляне, торене на почвата и подхранване на растенията; поддръжка на короната – резитби, обливане, защита от насекомни неприятели, извънкореново подхранване, зазимяване и отзимяване; грижи за стъблата – лечение на рани, укрепване на клоните и стъблата на дърветата, почистване, монтиране на предпазни огради, изправяне на наведени дървета и др.

Поддръжка на рози – текуща обработка на почвата (прекопаване, разрохкване, плевене), подхранване, поливане, резитби, зазимяване и отзимяване.
Цветя и декоративни треви – разрохкване на почвата, плевене на цветята, поливане, мулчиране, подхранване, пресаждане и разделяне на растенията, подпиране, разреждане, премахване на прецъфтели цветове и цветоносни стъбла, подрязване, пензиране, пасинковане.

Поддръжка на тревни площи – една от най-важните предпоставки за получаване на качествен тревен чим. Включва – косене; подхранване; поливане; механична обработка на тревния чим – грапене, повърхностно пробождане, аериране, вертикутиране, валиране; опесъчаване и хумусиране.

Грижите включват редица различни операции за нуждите на различните растителни видове, извършени в определен период с подходящата техника и инструменти. Осигуряването на необходимия воден режим на растенията е съществен фактор за доброто им и здраво развитие. Затова е препоръчително проектирането и изграждането на поливна система, при която е предвидено и изчислено необходимото водно количество, изисквано от различните видове растения. Необходимо е внасяне на различни видове торове в определен период на годината, растителна защита – за предпазване от неприятели и вредители и болести по парковата растителност. Има декоративна растителност, на която е необходимо да се извършват резитби за добрия външен вид и сгъстяването й. Важна част при поддържането е и зазимяването на растенията – превързването им за защита от снежна маса, някои видове страдат от измръзване при ниските температури и трябва да бъдат предпазени и др.
Най-доброто решение е грижите за всеки един етап от проектирането до вече създадената зелена площ и пъддържането ґ след това да се осъществяват от специалисти в областта на градинско–парковото изкуство. Така ще бъдат осигурени и задоволени всички нужди и изисквания на декоративните видове за доброто им жизнено развитие. А когато растенията са здрави и силни, се постига желаният ефект и въздействие.

Автор: ланд.арх. РОСИЦА ПЕТРОВА

http://www.ka6tata.com/articles.php?artid=39&magazine=7&the=%CD%EE%E2%E8%FF%F2%20%C1%F0%EE%E9

Как да защитим ГРАДИНСКАТА МЕБЕЛ И ДЪРВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ВОДА

2009-05-25T12:49:00.003+03:00

Градината е място за отдих, усамотение. Място, където човек, живеeщ сред забързаното ежедневие на големия град с неговия шум, динамика и недотам чист въздух, се стреми да създаде кътче от природата, където да релаксира.
Дизайнът и обзавеждането на градината е колкото личен на собственика избор, толкова и решение, съобразено с мястото, където е построена къщата, а така също и със заобикалящата природа.

Градинските мебели, беседки, мястото за барбекю, огради и паравани, открити басейни и водоскоци са неделима част от оформлението на градинското пространство.

Изработката на мебели, беседки, външни подови настилки - така наречените декинг системи, огради от дърво, допринасят за естествената хармонизация на градинското пространство.

Фирма “Фивекс”, като вносител на масла за финишна обработка ОSMO, предлага различни видове масла за обработката на продуктите от дърво, предназначени за използване в градината.

Маслата за външна употреба проникват дълбоко в дървесината, като я запазват еластична и здрава и я предпазват от разсъхване и трошливост. Ограничават свиването и разширенията. Позволяват на дървото да диша. Влагата може да се изпарява. Покриват добре, повърхността става гладка и лесно се поддържа. Имат дълготраен водоотблъскващ ефект. OSMO е разработила редица продукти за външна употреба, цветни и безцветни, за обработка на дограма, врати, огради, дървени саксии, капаци, перголи, дървени къщи и други продукти от масивна дървесина, изложени на атмосферните влияния.

WOOD OILS - SPECIAL OILS (TEAK, BANGKIRAI, PINE, LARCH, DOUGLAS, IROKO, Thermoholz) - специални масла за градински мебели, дървени палуби. Защитава, поддържа и облагородява мебелите, изработени от редки, твърди и благородни дървесини. Ефективна защита от влага и зацапване.

COUNTRY COLOUR - масло за външна употреба със сатенен и матов оттенък. Произвежда се в 16 непрозрачни цвята и е идеално за използване на места, където цветът е от особена важност и където дървото се нуждае от специална защита. При желание на клиента може да бъде произведено в 186 RAL цветова гама.

OPAQUE GLOSS WOOD STAIN - масло в непрозрачен бял цвят за врати и прозорци, които запазват свежестта си за много дълъг период от време, без да са повлияни от атмосферните условия.

ONE COAT ONLY HS - за външа (и вътрешна) употреба. Прозрачно масло със сатенов и матов оттенък. Само едно нанасяне е достатъчно да се получи идеална защита на дървесната повърхнина и продуктът да получи красив и дълготраен завършен вид. Произвежда се в 16 прозрачни цвята.

WOOOD STAIN AND PROTECTOR - декоративно-защитно финишно масло, което се характеризира с много добра водозащитимост и UV защита. Предотвратява посивяване и плесенясване на дървесината. Произвежда се в 14 прозрачни цвята.

Всичка масла се нанасят много лесно с четка при ниска норма за кв. метър.
OSMO произвежда и масла за външна употреба, които се нанасят върху дървесината чрез впръскване или потапяне.
Фирмата предлага и специално разработени продукти за предпазване на дървесината, почистване и поддръжка на дървените повърхности:
Безцветен импрегнант - безцветен водоотблъскващ и предпазващ дървесината импрегнант. Предпазва срещу гниене, сини петна и инсекти.
GARD CLEAN - високо ефективен почистващ препарат, разработен специално за лесно отстраняване на зелените образувания и сходни естествени замърсители.

http://www.ka6tata.com/articles.php?artid=44&magazine=7&the=%CD%EE%E2%E8%FF%F2%20%C1%F0%EE%E9

Пещ в двора и градината

2009-05-25T12:39:00.004+03:00

Битовата пещ отдавна е загубила основното си предназначение – изпичане на хляб. Тук-там са се запазили все още стари пещи, в които майстори хлебари произвеждат вкусен ръчен хляб. Срещу скромна сума изпичат и месо. Но поради трудоемкостта на занаята са обречени на изчезване. През последните десетина години все повече финансово състоятелни българи предпочитат да изградят подобни съоръжения в домовете или дворовете си. Днес пещите се използват основно и единствено за приготвяне на месо. Затова много удачно се комбинират със скара. Но за да се направи такова съоръжение, са необходими много условия. И финансови, и материални. На следващите редове ще обърнем внимание само на някои технически особености и на грешки, които се допускат при изграждането им.
Пещ и огнище за скара се изграждат монолитно. От метал се изработват само вратичката на пещта и скарата. Коминът за тях е също монолитен. Това трябва да се има предвид, защото общият им товар е голям и това налага да се направят здрави фундаменти под тях. Ако са на терен, дълбочината на фундиране трябва да бъде 70-80 см заради зоната на замръзване на почвата. В сграда - конструкцията трябва да позволява подобно натоварване.

Разполагането едно спрямо друго на пещта и огнището е взависимост от мястото. При по-голямо пространство пещта се ситуира отстрани на огнището, със самостоятелен отвор и комин. По-икономичното и стегнато решение обаче е, когато отворът на пещта е в гърба или в страничната стена на камината.Така се пести място и се използва един комин. Особености по огнището няма. Поне не е нещо различно от камина. Само трябва да се прави сметка дали ще се ползва само за скара, или ще бъде и камина. В първия случай височината е по-голяма – до 85-90 см. А когато се иска огнището да бъде и камина, за да се ползва удобно, се разполага на височина 30-40 см. Най-трудната и важна част е изработването на пещта. Тук се правят най-много грешки. Работата ґ е цикличен процес – нагряване, изстиване. Печенето се осъществява с акумулираната топлина в дъното и стените. Оттук се прави и простият извод, че те трябва да бъдат максимално монолитни и изпълнени с материали, които освен че са огнеустойчиви, трябва и да могат да акумулират и отдават топлината от огъня.
Преди, в миналото, материалът е бил кал, но днес се използват шамотни огнеупорни тухли. За да се постигне висока акумулация на топлина, под дъното обемът се пълни с пясък. Дебелината на пласта е около 50 см. В него може да се разбъркат 3-4 кг готварска сол – за антисептично действие. Масово се допуска грешката, че не се прави масивно дъно. При тънки стени и дъно не е възможно да се натрупа достатъчна топлина за изпичане. Другият важен извод, който се налага от функционирането на пещта, е, че трябва да се запази максимално натрупаната топлина. Това се постига с топлоизолация. Най-подходящата е минералната вата. Тя издържа на толина и същевременно позволява на стените да дишат. Дебелината на слоя трябва да бъде 8-12 см. Липсата й води до бързо охлаждане на фурната и недоизпичане на печивото.

След като работата е свършена и майсторът си е тръгнал по живо, по здраво, трябва да се изчака около месец, за да изсъхне добре зидарията, преди да се запали първият огън. Първоначално се започва с по-слаб огън. През няколко дни се пали отново. При всеки следващ път огънят се засилва. След петия-шестия път може да се прави същинското опалване на фурната. То се прави в продължениа на 2-2,5 часа. Времето е различно за различните пещи. Дали е готова се познава по цвета на стените. Щом побелеят, значи може да се пристъпи към печене. Обикновено жарта се изважда навън и се слага тавата с месото. Технологията на процеса е много интересна, но е тема за друг разговор. Режимът на експлоатация на съоръжението се усвоява с времето.

Първите няколко опита обикновенно са неуспешни. Затова не канете гости. Ще си спестите немалко иронични подмятания. Не бива обаче да се обезкуражавате. Удоволствието, което ще изпитате някой ден от добре приготвеното агънце, ще ви накара да забравите всички усилия. И тогава ще разберете, че инвестицията си е заслужавала.

Автор: арх. ДЕЯН РИНКОВ

http://www.ka6tata.com/articles.php?artid=40&magazine=7&the=

Оформяне на водопад

2009-05-22T17:59:00.003+03:00

Повечето водопади, изградени по класически маниер се състоят от седем основни камъка, а останалите служат за подчертаване и разширяване на композицията. За самото оформяне има многобройни варианти, включително и опростяване на основната композиция.
Огледалният камък е централния камък на водопада, пред който или по който водата тече и той определя типът на водопада. Самият характер на пада се определя от това дали страната на камъка е права и гладка или нащърбена и грапава. Позицията на този камък също така въздейства на начина на падане на водата, ако камъка e изваден малко напред, водата блика от върхът му, а ако лежи навътре, то водата тече по камъка, стига скоростта и масата да не са по-голями. Огледалният камък обикновено седи на не повече от метър над нивото на водата, в основата зад водопада.
От всяка страна на огледалният камък, стоящи до трийсетина сантиметра по-високо и някак по-напред от него, са поставени вертикално масивни странични камъни. Обикновено тези камъни са поставени така, че да лежат навътре към падащата вода. В основата на всеки страничен камък има фундаментен камък, който осигурява стабилност на фракцията като оптически закотвя вертикалната маса. Обикновено фундаментните камъни седят няколко сантиметра пред страничните, в основата зад водопада. Добре е нито един от тази двойка камъни да не си приличат толкова много, че да са симетрични.

В центъра, при основата на водопада, се поставя камъкът, който разделя водата. Той служи за отклоняване течението на падащата вода, бликаща от основата, а също така придава звукът на водопада. Обикновено камъкът разделящ водата е грубо триъгълен по форма и е насочен нагоре срещу водопада.

Винаги мислете за външният вид, звука и цялостният ефект, който се стремите да постигнете. Но не се колебайте да извикате квалифициран професионалист да провери, усъвършенства или завърши вашият дизайн.

Изграденият вече ъгъл на вашата градина предлага перфектното място за водопада, особено ако там има какъвто и да е водоизточник. Може да се използва и здравата градинска ограда като създадения там воден кът да внушава един пейзаж, който продължава нагоре и навън.
Където и да поставите водопада, направете място за малък резервоар отгоре, зад огледалният камък, където водата да се събира от тръбата за циркулиращата вода и съответно да може да се разстила и пада от ръба в стила, който желаете.

Изграждането на основата на всички водопади, освен най-малките, изискват вдигане и прецизно поставяне на тежки камъни. Затова извикайте си човек, който може да организира изпълнението на всичко това, освен ако не сте сигурни, че можете да се справите с тази работа.

Автор: Мартин Р. Варсано

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=228

Жив плет

2009-05-21T11:09:00.005+03:00

Живите плетове се изграждат от вечнозелени или листопадни храсти и създават равномерна линейна зеленина по протежение на сгради, огради и настилки. Ако се подстригват в геометризирани форми, живите плетове въздействат по-строго, докато ако се оставят да растат свободно, изграждат мека зеленина.

Подстригани живи плетове се засаждат предимно от вечнозелени храсти и дръвчета, докато за свободно растящите са по-подходящи цъфтящите листопадни храсти. По-високите живи плетове, наричани живи стени, се оформят от едри храсти и дори дървета.

Живият плет е сборно понятие за типа на отглеждане и поддържане на растенията, а не е синоним на конкретен растителен вид.

Автор: Снежана Димитрова

http://www.udoma.com/?view=material&cat=10&itype=&info=1030

Дървена ограда с панели

2009-05-21T10:25:00.010+03:00

Обикновените огради са скучни и безлични. Ако Вие смятате, че Вашата стара ограда е вече за смяна, ние Ви предлагаме проект в 3 варианта – 3 различни разновидности на заграждението, от които да изберете тази, която Ви харесва най-много.

Основата на проекта се състои от изработката на базисната част от оградата, която може да се използва и при трите разновидности. Тя е направена от кедрова дървесина и в сърцевината на стълбовете й са вградени стоманени прътове, които правят оградата не само красива, но и стабилна. Допълнителната декорация се състои от 3 вида панели – от плат, от бамбукови пръти или от перфориран алуминий. Тази декорация може да бъде наречена „добросъседска”, тъй като изглежда еднакво добре и от двете страни на оградата.

Необходими инструменти:
- мерителна рулетка
- ъглов линеал
- трион за скосяване на ъглите под ъгъл 45 градуса, размер на острието 30.5 см.
- скоби
- нивелир
- зидарска корда
- циркуляр
- шкурка
- безжична дрелка и бургии
- отвертка
- чук
- четка за боя

Необходими материали:
- дъски от кедрова дървесина - 3×15 см., с дължина 25.5 см. – за „стените” на стълбовете и „шапките” на стълбовете
- дъски от кедрова дървесина – 2.5×10 см., 15 или 30.5 см. – за летвите на оградата
- дъски от кедрова дървесина - 5×5 см., с дължина 25.5 см. – за стопиращите блокчета и опорите на напречните греди
- екстериорно лепило за дърво
- епоксидно лепило
- стоманени предпазни шайби с външен диаметър 4 см.
- винтове - No.8×3 см.
- винтове - No.8×4 см.
- полупрозрачен латексен оцветител за дърво

1. Подготовка на терена
Показания на снимките терен е сравнително равен от единия до другия край, затова е лесно да се вземе решение горната част на оградата да бъде хоризонтална. При по-неравни терени обаче може да се наложи оградата да се етажира спрямо неравностите на терена. Освен това разстоянието между отделните стълбове също е важен фактор – така например интервалите от 150 - 180 см. са перфектни за този тип конструкция с хоризонтално поставени летви. Оригиналното разстояние на старата ограда в този проект е 305 см., което е твърде много, затова между съседните стълбове е поставен по един междинен стълб. Ако и Вие смятате да направите същото или пък започвате проекта от самото начало (тоест не разполагате с вече поставени стълбове), добавете към необходимите материали и бетонова смес и инструмент за пробиване на дупки.
2. Как да направите базисната ограда?
Забележка: Ако не сте достатъчно уверени в способностите си на дърводелец (особено при работата с режещи машини), най-добре е за основните дърводелски работи да се доверите на специалист. Посъветвайте се с него и относно монтажа на основната част на оградата, както и на избрания от Вас панел.

Нареждате дъските.
Както се вижда от илюстрациите, готовите дървени стълбове представляват своеобразни тръби с квадратна форма. Срежете дъските (3×15 см.) надве, за да получите парчета с ширина 6.7 см. – когато се монтират едно към друго, те образуват готовите дървени стълбове с куха сърцевина. Тази сърцевина трябва да е с диагонал малко над 4 – 4.2 см., колкото е диаметърът на стоманените пръти. За монтажа използвайте екстериорно лепило за дърво и винтове.

Напречните летви трябва да бъдат нарязани така, че да бъдат малко по-дълги от разстоянието, измерено от стълб до стълб (откъм външните им страни) – например с около 7 см., което означава, че от всяка страна на стълба ще има толеранс по около 3.5 см.

Сглобете стълбовете.
Конструкцията на стълбовете наподобява познатата ни детска вятърна въртележка и това опростява сглобяването, тъй като то изисква части само от един размер и опростена сглобка на частите (тип „ръб към лицева част”). Използвайте лепило и винтове, за да сглобите страничните елементи на стълбовете един към друг (така, че да се получи паралелепипед с куха сърцевина), а след това отрежете краищата до желаната дължина.

Изравнете стените на стълбовете.
Стоманените пръти могат да варират на дължина и затова ще се наложи да измерите стойността за всеки отделен прът – измерете височината от най-горната му част до завързаната предварително към двата крайни стълба корда. Тази стойност показва дължината на стопиращото блокче, което трябва да поставите във вътрешността на стълбовете. Залепете предпазна подложка към горната част на всеки прът – там, където ще лежи долният край на стопиращото блокче.

Монтирайте страните на стълбовете.
След като монтирате стопиращото блокче вътре в горния край на вътрешността на стълба (с лепило и винтове), поставете своеобразния дървен „кожух” на готовия стълб върху стоманения прът. Това автоматично ще изравни дървената част с останалата част от оградата.

Монтиране на напречните летви.
Почистете областта около дъното на всеки стълб, за да можете да монтирате летвите на оградата (1×4) с помощта на винтове. Започнете наравно с най-долния край на стълба и използвайте дървени разграничители, за да поддържате еднакво разстояние между отделните летви. Поставени в двата края, тези разграничители ще Ви помогнат да подредите летвите успоредно. Монтирайте следващата редица от летви на гърба на стълба, редувайки секциите.

След като монтирате и най-горната летва, използвайте винтове, за да поставите и по една опора (5×5 см.) по продължение на най-горния й ръб, от вътрешната страна.

Завършете проекта.
Боядисайте дървесината в желания от Вас цвят или поставете само лаково покритие на повърхностите. Преди това обаче не забравяйте да обработите всички повърхности с шкурка.

3. Добавете декоративните панели
Панели от плат.

Вариантът, който ще Ви покажем най-подробно е този с панелите от плат. Панелите се поставят в горната половина на оградата. От трите варианта на панели, тези от плат осигуряват най-голяма дискретност и лично пространство.
Благодарение на дългия дюбел (с диаметър 1 см.) в долната част на всеки панел, той стои изправен почти през цялото време, освен при силен вятър. При изработката на панелите трябва да използвате специални материи, предназначени за екстериорна употреба.

Панелите могат да бъдат с различни размери, в зависимост от размерите, които сте избрали за базисната ограда. В този проект те са с височина 30.5 см., с тесни подгъви-джобчета в долната (за дюбела) и горната част (за кабела). Кабелът е от стомана и е опънат между двата стълба, окачен на монтираните в тях винтове с халка.

Други варианти.
Вторият вариант е да се използват перфорирани алуминиеви панели, които позволяват на слънчевите лъчи да преминават свободно и ги пречупват по различен начин през отделните часове на деня.

Рамките на тези панели са направени от същия материал, използван за дървените стълбове – кедрова дървесина с размери 3×15 см. Панелите са поставени в тесни жлебове във вътрешността на рамките.

Съвет: Малки ъглови скоби, монтирани към страните на стълбовете, дават допълнителна опора на рамката на панелите.

Третият вариант за декоративен панел е бамбукът, създаващ специфичен акцент с азиатски привкус. Рамката отново е от кедрова дървесина (5 x7.5 см.), но „вътрешността” й е запълнена от тънки бамбукови пръчки с диаметър 1 см., поставени на разстояние една от друга около 5 см.

Рамката се сглобява с помощта на лепило и винтове, но предварително в горната и долната й част, от вътрешната страна, се пробиват дупките, в които ще се поставят пръчките. За да предпазите бамбука от студа, слънцето и дъжда, обработете го предварително с безцветен лак-спрей.

http://www.comfort.bg/bg/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE/view/475.html

Как се строи басейн?

2009-05-21T09:59:00.002+03:00

Първо определяте мястото

Къщичка с басейн. За много хора това е критерий за лукс и охолен живот, за други е цел в живота, а за трети е разход и постоянна грижа. Когато настанат жегите обаче, едва ли има човек, който да не се размечтае за разхладителния полъх на водата и да не си пожелае тя да е на хвърлей място от домашния балкон.
Има ли търсене, има и предлагане - този безотказен пазарен принцип през последните години внесе и у нас истинско „цунами” от предложения за надуваеми и сглобяеми водни корита за двора. Ако искате да имате истински басейн, в който не само да се плацикате, но и да плувате, който да е със стабилна конструкция и да ви служи с години, постройте си монолитен, съветват специалистите. Вярно е, че това е сериозна инвестиция, която изисква време и разправия с майстори, но истинските ценители знаят, че си заслужава. Факт е, че и технологиите с всяка година се развиват, и то точно по посока на скъсяване на сроковете и намаляване на разходите. За да се възползвате от предимствата на модерните технологии и да си спестите разправиите със самозвани майстори, преди да възложите поръчката за басейн, направете си собствено проучване на пазара и внимателно подберете фирмата изпълнител. Ето кои са най-важните неща, които е добре да знаете за изграждането на басейн преди срещата със специалист.

Имате ли място?
За да имате басейн, първо ви е нужно подходящо място. Трябва да е слънчево, защитено от вятър и от чуждите погледи и все пак да не е твърде близо до дървета или до храсти, които замърсяват водата и задържат влагата. Разклонените коренища пък са истинска заплаха за здравината на бетоновото корито. Водопроводът, канализацията и електричеството да са близо до бъдещото филтърно помещение. Добре е да знаете, че басейнът не трябва да лежи върху пресни насипи.
Наличието на плитки скали значително ще затрудни изграждането на коритото. Трудности биха създали и налични подпочвени води. Трябва да се избягва близостта на септични ями, канализационни тръби, силови електрически кабели.

Кои са оптималните размери, форма и дълбочина?
Помислете си кой и с какви цели ще използва басейна, ще има
ли деца и колко големи ще са те. От това ще зависи формата и дълбочината на коритото. Ако ще ползвате басейна предимно за игри, е добре максималната му дълбочина да бъде до 1.60 м (басейн с равно дъно от 1.20 м би бил идеален за целта). За децата предвидете специална по-плитка секция.
Най-предпочитаните пропорции за басейн са 1:2. Правоъгълната форма е
класическа, подходяща е за спортни цели и на практика се вписва във всеки
двор. Свободните раздвижени форми могат да бъдат изява на оригинален вкус и
естетически изисквания. Няма норми за дълбочината на басейна, но според световната
практика при наклонено дъно тя се променя от 1.20 м до 1.50/1.80 м, а при хоризонтално дъно стига до 1.50 м.

текст: Ваня Павлова
http://www.banispa.com/index.php?option=com_content&task=view&id=557&Itemid=45

Басейн от пластмаса?

2009-05-21T09:29:00.009+03:00

До преди 10 години много малко хора в България имаха информация за това, какво представляват басейните изградени изцяло от пластмаса или по-точно от полипропилен?
Производството на тези басейни в Европа, започва преди около 15 години с цел да се посрещнат изискванията и нуждите на клиентите за по-бърз и лесен монтаж. Големи фирми като CONSTAB GmbH&Co., ROCHLING, Германия, започват да произвеждат висококачествени екстудирани полипропиленови (ПП) плочи с висока химическа устойчивост. Поради тяхната устойчивост на агресивни среди, безвредност към хранителни продукти и питейна вода, както и широкият температурен диапазон за употреба, екструдираните плочи от полипропилен започват да се влагат в производството на съдове, резервоари, вани, уреди, пречиствателни станции, плувни басейни и др. Дългият живот, високата цветова устойчивост, 100% водонепропускливост, гарантираните здравословни и хигиенни качества, както и възможността за изграждане на различни по форма, сложност и размери басейни, успя успешно в последните 10 години да наложи тази технология по света.
Какво представляват басейните от полипропилен?
1. Полипропиленово корито на басейна – 5 или 8 мм дебелина
2. Преливник
3. Решетка на преливника
4. Ребра на басейна
5. Топлоизолация на стените (екструдиран полистирен)
6. Топлоизолация на дъното (екструдиран полистирен)
7. Бетонна армирана плоча с дебелина 15-20 см
8. Бетон
9. Топлоизолация на стените (екструдиран полистирен)
10. Терен около басейна

Тези басейни имат изцяло изградена конструкция от полипропилен, която служи едновременно като опорна и като водоизолираща, за разлика от модулните басейните с използване на дебело фолио за хидроизолация на конструкцията. Екологично чистият материал със стабилизизатор за двойна UV защита, може да издържи на най-драстични промени на климата и да запази хидроизолационните си качества, което позволява да се изграждат закрити и открити басейни. Технологията позволява да се съобразите с архитектурните особености на вашата къща и градина. Изграждат се басейни с различна форма и размери, с външен преливник, с бордови камък (различни видове стюбели, бордови плочки), с пластмасов борд и дълбочина до 1,6 м. От материала могат да се изработят различни видове стълби - вътрешни, външни, прави, заоблени, амфитеатрални и др. Практически няма готови форми! Може да бъде реализирана всяка ваша идея!

Техническа информация
Плочите и рулоните от ПП са с дебелина на стените от 5 и 8 мм, като максималната ширина е 1,6 м, което респективно позволява да се правят басейни с дълбочина до 1,6 м. С помощта на екстудер и топловъздушни пистолети, тези плочи се заваряват една към друга при температура на екструдиране 230°С и температура на въздуха 280-330°С . Оформя се коритото на басейна, което отвън е оребрено и усилено с ребра с дебелина от 15 и 20 мм. Важна техническа подробност е че басейна трябва да се изгражда върху равна основа. По тази причина обикновено конструкцията се прави на място, където има подходящи условия и след това се транспортира до обекта.

Поддържане на басийна
ПП няма специални изисквания за поддръжка. Материалът е изключително гладък (но не се пързаля), което не позволява на водораслите да се задържат по стените на басейна. Това му свойство, също така го прави по-малко податлив на замърсявания от плажни масла и нечистотии, които се отлагат по водолинията. Този материал има способността да поддържа водата, значително по-топла отколкото в един бетонов басейн.

Технологическа последователност
Преди да започне работата по басейна, е необходимо да се огледа терена, за да се определи точно неговото местоположение, мястото за филтрационните съоръжения, прокарването на тръбите и начина за превозване и полагане. При невъзможност за транспортиране, басейнът се изгражда на място.
Строителната подготовка за вграждане се състои от изкопаване на изкоп, който е с 20 см по-широк от външния размер на басейна. Дълбочината на изкопа зависи от дълбочината и начина на вграждане.
За основа се излива бетонна армирана плоча с дебелина 15-20 см (дебелината на бетонната плоча зависи от геоложките условия на терена – каменна, пясъчна, глинеста и т.н.) След определения срок за втвърдяване, върху нея се полага екструдиран полистирен за намаляване на топлинните загуби.
В така подготвения строителен изкоп се спуска готовият басейн на който вече са монтирани всички видове дюзи, скимери, сифони, подводни осветления, уреди за насрещно течение и др. Изгражда се шахта, в която се поставят пречиствателните съоръжения на басейна. След това се свързват тръбопроводите между филтрацията, дюзите и скимерите.
Бетонирането се извършва постепенно като етапите са следните: басейна се пълни 20-30 см с вода, а след това се засипва 20-30 см отвън. На следващият ден се пълни с още 20-30 см вода и следва бетониране .... Бетона трябва да бъде леко влажен, почти сух, с концентрация на цимент 1:5. Следва оформяне на терена около басейна.
Реалният срок за изграждане на такъв тип басейн от изкопа до пълненето с вода е в рамките на 2 седмици.

http://www.leister-bg.com/promo1.html

Градински пътеки

2009-05-21T09:07:00.011+03:00

Ако вашата градина е разположена до мраморна кариера или баластриера, не бихте се чудили каква настилка да изберете за алеите в градината. Но в повечето случаи това не е така.
Първото, което хрумва на човек, е просто да засипе пътечките с пясък.

Насипни пътеки
Те са най-разпространени, доколкото не са скъпи и се правят сравнително лесно.
След като се определят маршутите, се отнема горния слой на почвата на дълбочина 10-12 сантиметра, като се оформя профила на пътеката така, че в средата да е леко повдигната спрямо краищата (това се прави с цел оттичане на водата при дъжд). Земята се трамбова и се засипва със сгурия или натрошени тухли (8-10 см). Получената основа се залива с вода и отново се трамбова. Би било много добре да се покрие и с влагозащитен слой от глина, но може да се мине и без него. Върху основата се насипва пясък или ситен чакъл или трошляк.
За насипните пътеки не се препоръчва да се поставят бордюри - те пречат на оттичането на водата. Изключение се прави, когато терена е наклонен и укрепването с бордюр е наложително, но тогава се предвижда подходящ дренаж.
Върху така направена пътека тревата няма да прорасте скоро, но ако все пак пробие на места, се използват някои от съвременните хербициди.

Пътеки от тухли
За тази цел най-добре да се използват червени клинкерни тухли. Те се отличават с това, че печенето на глината се извършва при висока температура. Други видове тухли (особено типичните тухли-четворки) не се препоръчват, защото не са устойчиви на влага.
Подготвителните работи са същите, кокто и за насипните пътеки. Разликата е, че за основа се насипва едрозърнест пясък на слой с дебелина 7-8 см, а по краищата се прави бордюр от дъски или тухли, поставени настрани.

На пясъчната основа, запазвайки леко изпъкналия профил, се подреждат тухлите. Растоянията между тухлите се запълват с влажен пясък.
Такава пътека не е много скъпа. Съществуват различни варианти на подреждане на тухлите.

Пътека от дървени трупчета
Чудесно изглежда пътечка от дървени трупчета, нарязани на парчета по 9-10 сантиметра. За да е устойчива е нужно предварително да се изкопае на дълбочина 25-30 см, да се засипе с няколко слоя пясък, като се полива с вода и се трамбова. Отгоре се нареждат дървените трупчета. Ако са правоъгълни между тях се оставят фуги по около 5 мм., а ако са кръгли се отначало се нареждат най-големите, а с другите се запълват пространствата между тях. Най-малките се заострят предварително и след това се набиват. За трайност е добре да се укрепи отстрани с дъски и разбира се преди да се започне самата работа, дървото да се напои с безир, отработено машинно масло (евтин и достъпен вариант) или специални антибактериални смеси, които го предпазват от гниене.

Пътеки от камъни

Пътеки от бетон, мозайка или декоративни бетони

статия на Микаела Кечеджиева

http://www.valeriana-bg.com/ozeleniavane_alei.html

Засаждане и отглеждане на ябълкови дръвчета

2009-05-20T16:36:00.003+03:00

Ябълката е овощен вид с много голямо стопанско значение за българското овощарство. Тя е една от най-рентабилните и доходоносни овощни култури. В сравнение с другите култури на умерения климат се отличава с голяма родовитост, като дава най-големи добиви. Широкото щ разпространение се дължи на това, че сортовете имат различни срокове на зреене, понасят добре транспортирането, а периодът им на потребление е продължителен поради дълготрайността на голяма част от зимните сортове. Освен за консумация в сурово състояние от ябълките се произвеждат и редица продукти като сушени резени, безалкохолни напитки, вино, пектин и др.
В състава на ябълковите плодове най-важна е групата на разтворимите вещества, а от тях на захарите: фруктоза (средно 8,1 %), глюкоза (3,8 %) и захароза (3 %). Съдържат и ябълчна и римонена киселина, пектин и са богати на минерални вещества. Да не забравяме и ценните за организма витамини В1, В2, С, Е, Р и РР.
Мястото, на което ще се отглежда ябълката или ще се създава ябълкова градина, трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия. От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до –30 °С. Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти – септември. Поради високата й устойчивост на студ ябълката е подходяща за отглеждане на почти всякакъв вид терени. Не са препоръчителни единствено ниските затворени котловини, защото студеният въздух пада надолу по склоновете им и се задържа в ниските места. От значение е и надморската височина – оптимално добрите условия са до 800 m, като над 600 m трябва да се имат предвид ранните есенни слани, забавящи вегетационния период. На такива места не бива да се засаждат къснозреещи сортове.
Ябълката се развива нормално и плододава добре на достатъчно дълбоки (над 100 cm) влагоемни и богати с хранителни вещества почви. Освен типа на почвата, голямо значение за мощното развитие на кореновата система има и нейната пропускливост. Вредно влияние оказват водонепропускливите почви, тъй като те са бедни на кислород, и корените на дръвчетата се задушават и умират. Пропускливостта на долния почвен слой трябва да бъде умерена, на не и силна, в противен случай бързо изсъхва. Нивото на подпочвените води не бива да е по-високо от 1,5 m до повърхността. За ябълкова овощна градина не са препоръчителни места, чиито подпочвени води, макар и за кратко, се покачват по-високо от 80 cm до повърхността. При такива условия пръстта трябва предварително да се дренира. Доколко почвата на дадена местност е подходяща за отглеждане на ябълкови дървета, най-добре може да се съди по съществуващите насаждения и по-точно по тяхната сила на растежа, дълготрайността и родовитостта им, като се вземе предвид и прилаганата агротехника. Когато се създава овощна градина на мястото на изкоренена стара, трябва да се има предвид, че след костилкови могат да се засаждат семкови овощни видове, напримар ябълка след череша. Най-малко 20 години след изкореняване на ябълки обаче може да се създаде ново насаждение от същия вид. По този начин ще се избегне вредният ефект на почвената умора.
Правилният избор на подходящ сорт е първото най-важно условие, от което зависи успешното отглеждане на ябълковата култура. Всички сортове са самонеоплождащи се, но някои са „добри“, а други – „лоши“ опрашители. Добри резултати се получават, когато 4, 6 или 8 реда от „лош“ се засаждат до най-малко 2 реда „добър“ опрашител. Още по-добре е, когато се използват едновременно цъфтящи различни сортове „добри“ опрашители. Така няма да се стигне до безплодие на един или друг сорт в случай, че някой от тях встъпва в по-късно плододаване, не цъфти ежегодно или е по-малко дълголетен.
Продължителността на живота на ябълковите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и прилаганата агротехника. Колкото даден сорт встъпва в плододаване по-рано, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно. Средната продължителност на живота на ябълковото дърво върху силнорастяща подложка е 40–50 години, а върху слаба – 15–25 години.
В зависимост от годишния сезон, през който зреят, ябълките се делят на летни, есенни и зимни. Летните узряват през юли–август, а консумативна зрялост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняемостта им обаче е малка – около 10 дни. При есенните сортове беритбената зрялост настъпва през втората половина на август до началото на септември, а потребителната – 15–30 дни по-късно. Зимните сортове пък се берат през септември–октомври, а консумативната зрялост се достига 2–5 месеца по-късно, като някои от тях издържат до късна пролет. Те са и най-многобройните, най-широко разпространените и важни ябълкови сортове.
Тук ще ви запознаем накратко с някои от най-често използваните в България сортове:
„Молиз Делишез“. Плодовете му узряват обикновено в периода 15–20 юли. Те са едри до много едри, заоблено конични, с размит и на ивици червен цвят, сладки, ароматни и с много добро качество. В хладилни условия плодовете се съхраняват до 3 месеца. Опрашители – „Старкримсон“, „Грени Смит“, група „Златна превъзходна“.
„Прима“. Плодовете узряват в периода 20–25 август. Те са средно едри до едри, заоблено конични, тъмночервени, сладко-кисели, с добро до много добро качество. Съхраняват се до 3 месеца в контролирани условия. Опрашители – „Виста бела“, „Молиз делишес“, „Флорина“.
„Джонатан“. Плодовете обикновено узряват в периода 5–15 септември. Средно едри са, тъмночервени, често с ръждиви повлекла, освежаващо кисели, ароматни, с много добро до отлично качество. В хладилни условия се запазват 5–6 месеца. Опрашители – вариететите на „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Златна пармена“.
„Старкримсон“. Плодовете узряват в периода около 10–20 септември. Те са средно едри до едри, кълбовидно-конусовидни до удължено-конусовидни, почти изцяло тъмночервени, сладки, ароматни, с много добро качество. В контролирани хладилни условия се съхраняват до 6–7 месеца. Опрашители – „Молиз делишес“, „Прима“, „Озарк голд“, групата „Златна превъзходна“, „Грени Смит“.
„Купър 4“. Плодовете обикновено узряват в периода 15–20 септември. Трудно се различават от плодовете на „Старкримсон“ и опрашителите са същите.
„Ервин Баур“. Плодовете узряват в периода 15–20 септември. Те са средно едри, кълбовидно-конусовидни с размит и на ивици червен цвят, сладко-кисели с добро до много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6–7 месеца. Опрашителите са неустановени.
„Глостер 69“. Плодовете обикновено узряват през периода 20–30 септември. Те са средно едри, заоблено-конични, почти изцяло тъмночервени, сладко-кисели, с много добро качество. Съхранени в хладилни условия се запазват 6–7 месеца. Опрашители – „Прим руж“, „Златна пармена“, групата „Златна превъзходна“, „Мелроуз“, „Грени Смит“.
„Смути“. Узрява в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, заоблено-конични, жълти, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро до отлично качество. Запазват се в хладилни условия около 6 месеца. Опрашители: „Мализ делишес“, „Прима“, „Прим руж“, група „Червена превъзходна“, „Мелроуз“, „Айвания“, „Грени Смит“.
„Белголден“. Узрява в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, кълбовидно-конични до удължено-конични, жълти, понякога с руменец, устойчиви на ръждивост, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро качество. Запазват качествата си до 6 месеца в хладилни условия. Опрашителите са като на „Смути“.
„Моспър Голден“. Плодовете обикновено узряват в периода 20–30 септември. Те са средно едри до едри, кълбовидно-конични, жълти, сладки до слабо кисели, ароматни с много добро до отлично качество. В хладилни условия се съхраняват до 6 месеца. Опрашителите са като на „Смути“.
„Мелроуз“. Плодовете обикновено узряват в периода 25–30 септември. Те са средно едри до едри, плоско-заоблени до кръгло-конични, тъмночервени, сладко-кисели, с лек аромат и много добро качество. В хладилни условия се запазват за около 6 месеца. Опрашители – „Златна пармена“, група „Златна превъзходна“, „Глостер 69“.
„Муцу“. Узряват в периода 25–30 септември. Те са едри до много едри, заоблено-конусовидни, жълти, устойчиви на ръждивост, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6–7 месеца. Опрашители – групите „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Прима“, „Грени Смит“.
„Шарден“. Плодовете узряват в периода 1–5 октомври. Те са много едри, жълти, баз ръждавини, слабо кисели, с много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6 месеца. Опрашители: „Червена превъзходна“, „Златна пармена“, „Прима“, „Мелроуз“, „Грени Смит“.
„Фуджи“. Узрява в периода 5–10 октомври. Плодовете са средно едри, плоско-кълбовидни до кълбовидно-конусовидни, покрити с размит и на ивици червен цвят, сладки, ароматни, с много добро качество. В хладилни условия издържат 6–7 месеца. Опрашители – „Джонатан“, група „Златна превъзходна“, „Грени Смит“.
„Грени Смит“. Плодовете обикновено узряват в периода 20–30 октомври. Те са срено едри, кълбовидно-конусовидни, наситено зелени, сладко-възкисели, с добро до много добро качество. В хладилни условия плодовете се запазват 7–8 месеца. Опрашители: „Молиз делишез“, групите „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Мелроуз“, „Айвания“.
„Либърти“. Плодовете обикновено узряват в периода 10–20 септември. Те са средно едри, кълбовидни до заоблено-конусовидни, почти изцяло тъмночервени, възкисели, с много добро качество. Опрашителите са неустановени.
„Джонаголд“. Узряват в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, жълтозелени с червени ивици, сладко-кисели, ароматни, с много добро качество. Опрашителите са неустановени.
„Демократ“. Плодовете узряват в периода 25 септември–5 октомври. Те са средно едри, плоско-заоблени, тъмночервени, сладки, слабо ароматни, с добро качество. Плодовете запазват качеството си в хладилни условия 7–8 месеца. Опрашители – неустановени.
„Старк“. Узряват през периода 1–5 октомври. Плодовете са средно едри, заоблено-конусовидни, зелени, със слаб кафяво-розов руменец на ивици, сладко-кисели, със сравнително добро качество. Плодовете се съхраняват в хладилни условия 6–7 месеца. Опрашителите са неустановени.
За по-добра организация на дейностите, свързани с отглеждането на ябълковите насаждения, е добре предварително да се предвидят места за пчелни кошери, плодохранилища, навеси и пътища, осигуряващи достъп на техниката, която ще се използва. Подходяща посока на разположение на редовете е север-юг, защото така най-добре се използва слънчевото греене. Ако ще се прилага гравитачен метод на напояване, дръвчетата трябва да се засадят на наклонена повърхност, като редовете се ориентират по посока на наклона. При капково напояване наклонът не оказва влияние.
Разстоянието на засаждане при ябълковите сортове, присадени върху слаборастящи подложки (М 9 и ММ 106), е 3,5–4 m между редовете и 1,5–2 m в реда. При по-силно растящите сортове (на подложка ММ 106 и ММ 111) разстоянието между редовете трябва да бъде 4,5–5 m, а в реда – 2,5–3 m.
Опрашването на ябълковите дървета в основни линии се извършва от пчелите. За всеки 10 дка са необходими по 2 пчелни семейства. Добре е кошерите в една група да са 40–50 броя, а разстоянието между отделните групи да е 600 m.
Подготовката за засаждане на ябълкови дръвчета трябва да започне с внасяне на двоен суперфосфат по 90 kg/дка и калиев сулфат по 60 kg/дка. Риголва се на дълбочина 60–70 cm или се изорава на 35 cm. След риголването се внасят по възможност 3–4 тона оборска тор, която се заорава на дълбочина около 20 cm. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните дупки с размери 60х60х60 cm. Есенното засаждане дава по-добри резултати от пролетното. При положителни температури може да се извърши и през зимните месеци. Ако мястото не е наторено предварително, това се извършва при засаждането. Желателно е смес от 1 кофа разложен оборски тор със 100–150 g двоен суперфосфат и около 60 g калиев фосфат да се размеси с почва, след което с тази смес да се запълни дупката до 30 cm под почвената повърхност. Преди засаждането раните на по-дебелите корени се опресняват. Точното място на засаждане на дръвчето се определя със садилна дъска. Дълбочината на засаждане трябва да бъде такава, каквато е била в разсадника – присадката да е на 5–6 cm над почвената повърхност. След засаждането всяко дръвче се полива с около 20 l вода. Направеният околостъблен кръг се допълва с оборска тор или почва, за да се намали изпаряването на водата, и да поеме повече влага от дъждовете.
Най-подходящата схема за поддържане на почвената повърхност на ябълковата градина е черната угар. Осъществява се чрез есенна оран на 14–16 cm през вегетационния период. Разрохкването на горния почвен слой подобрява водния и хранителен режим на почвата и унищожава плевелите. В междуредията на младите ябълкови градини могат да се отглеждат бобови култури, лук, ранни картофи и др. Не е препоръчително отглеждането на култури, които се поливат до късна есен, защото влагата през този период удължава растежа на ябълковите дървета и намалява студоустойчивостта им. Засяването е на 1 m от редовете на дърветата, след 3–4 години отглеждането трябва да се преустанови, а почвата да се поддържа с черна угар.
За нормалния растеж и развитие на ябълката от голямо значение е напояването. Тя се нуждае от почти два пъти повече вода, отколкото са валежите у нас, особено през юли и август. Поливната норма при младите дръвчета е 30–40 m³/дка, а при встъпилите в пълно плододаване – от 60–80 m³/дка. Напояването на леките почви е с по-малко количество вода, но по-често и обратно. Първите две години след засаждането поливането може да се извършва в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда и върху цялото междуредие в зависимост от необходимостта. Разстоянието между браздите варира между 70 cm и 100 cm в зависимост от състава на почвата. В градини с по-голям наклон или недостатъчно равен терен е препоръчително капковото напояване – водата се подава чрез специални устройства в най-наситената с корени зона. При този метод на поливане се пести най-много вода, осъществява се точно дозиране на подаваното количество съобразно потребностите на културата, намалява се изпарението поради по-малката навлажнена площ, предоставя се възможност за внасяне на торове с поливната вода и за пълно механизиране и автоматизиране на напоителния процес.

http://www.napravisam.bg/forum/viewtopic.php?t=290

Видове храсти

2009-05-20T12:18:00.018+03:00

Сенецио / SENECIO

Яркожълтите маргаритоподобни цветове се отварят през юни, но повечето градинари, които отглеждат този нисък и разпростиращ се храст, смятат за най-голямо негово качество характерните му листа. Те са кожести, овални и когато са млади, са покрити със сребрист мъх. Сенециото не е напълно издръжливо - изберете слънчево място на завет.

СОРТОВЕ: Ще откриете обикновеното сенецио или като S. greyi, или като S. laxifolius в градинския център, Разликите между тези два вида са малки. Храстът достига около 1,8 м височина и е доста издръжлив. Повечето други видове, като белоцветния S. hectori и бледожълтия S. reinoldii, не издържат на студ.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Варовикът не е проблем. Необходимо е слънчево място.

ПОДКАСТРЯНЕ: Отстранете напролет мъртвите и раздърпаните стръкове.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете 10-сантиметрови зелени резници в сандъче през лятото.

Цъфти през юни и юли.

Сантолина, лавандулов памук / SANTOLINA

Ако почвата ви е с добри дренажни свойства и мястото ви е слънчево, сантолината ще ви дари с красиви багри. Използвайте я като единично растение в предната част на бордюра или като нисък жив плет, а баграта на този компактен храст е съчетание от сребристосивите листа и жълтите цветове, които се появяват през лятото.

СОРТОВЕ: S. chamaecyparissus достига около 60 см височина и е гъсто покрита с тесни и фино наделени листа, които излъчват аромат. Цветовете се появяват от юни до август. По-малък сорт е S. chamaecyparissus 'Nana' (30 см) - по-голям е S. neapolitana (90 см). Зеленолист-ният вид е S. virens.

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства. Необходимо е слънчево място.

ПОДКАСТРЯНЕ: Подрежете след прецъфтяване - на всеки 2 или 3 години подкастряйте силно през април.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете 7-сантиметрови зелени резници в сандъче през лятото.

Цъфти през юни, юли и август.

Бъз / SAMBUCUS

Всички познават зеленолистния бъз, особено когато плоските съцветия от дребни бели цветове и черни плодчета се появят над големите наделени листа. Той расте навсякъде и достига 6 м височина, но за градините има по-добри сортове. Листата са жълти или пъстри, може да са и фино нарязани. Юни е нормалният период на цъфтеж.

СОРТОВЕ: Обикновеният бъз е S. nigra - купете сорта 'Aurea' заради златистите листа или пурпурнолистната 'Purpurea'. Още по-ефектен е S. racemosa 'Plumosa Aurea' - кожестите листа са яркожълти. Този 1,8-метров храст ражда червени плодчета след белите цветове. Добър избор е S. canadensis 'Aurea'.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва, включително и глинестата. Жълтолистните сортове имат нужда от слънчево място. ПОДКАСТРЯНЕ: Подкастряйте силно напролет. РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете резници в сандъче през есента.

Цъфти през май.

Върба / SALIX

При думата „върба" навярно веднага си представяте познатото ни дърво. Ще го откриете в глава „Дървета", но има и няколко интересни храстовидни върби - нискорастящи сортове за алпинеума, както и видове с ефектна кора за по-голяма градина. СОРТОВЕ: С пъстри стъбла са S. alba 'Chermesina' (яркоалени) или 'Vitellina' (златистожълти) - силно подкастряйте всяка втора година. Сортовете джуджета са полезни, но не се срещат често - S. lanata (90 см, разпростираща се) е със сребристозелени листа и изправени реси. S. 'Wehrhahnii' (1,2 см) е с реси като ледени висулки.

МЯСТО И ПОЧВА: Не обича сухите условия - подходяща е глинеста почва. Вирее на слънце или полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Малко или никакво подкастряне за джуджетата, но сортовете с пъстра кора имат нужда от силно подкастряне.

Цъфти през април и май.

Розмарин / ROSMARINUS

Розмаринът има дълги тесни листа и бледосини цветове. Както свежите, така и изсушените листа се използват за ароматизиране на месни ястия. Розмаринът е гъст вечнозелен храст, достига около 1,5 м височина. Отглеждайте го, но не и ако почвата ви е тежка и влажна.

СОРТОВЕ: Има един вид - R. officinalis Листата са сивозелени отгоре, прашестобели отдолу, а малките цветове се появяват в гроздове по стъблата през април и май. Известният сорт Albus' е с бели цветове, a 'Miss Jessop's Upright' - със сини. (Стелещата се форма prostratus може да се отглежда в алпинеум).

МЯСТО И ПОЧВА: Почвата трябва да е с добри дренажни свойства и да не е глинеста. Необходимо е ярко слънце.

ПОДКАСТРЯНЕ: Веднага след прецъфтяване леко подрежете храста с градински ножици.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете зелени резници в сандъче през лятото.

Цъфти през април и май.

Ромнея / ROMNEYA

Ромнеята не е по-популярна. Стъблата й може да умрат от студа, но бързо ще се появят нови. От юли до октомври по връхчетата им се появяват бели маковидни цветове с големината на чаени чинийки. Декоративните листа са синкаво-сиви. Ромнеята бавно се възстановява след пресаждане.

СОРТОВЕ: Основният вид е R. coulteri. Изправените стъбла достигат около 1,5-1,8 м височина, а ароматните цветове имат ясно изразени златисти тичинки. В специализираните разсадници може да откриете близката й роднина R. trichocalyx, но между тях разликата е малка. R. hybrida е кръстоска между двата вида.

МЯСТО И ПОЧВА: Ярко слънце и завет. Не садете в студена и тежка почва.

ПОДКАСТРЯНЕ: През март отрежете стъблата до няколко

сантиметра над почвената повърхност.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете и засадете вкоренени издънки напролет.

Цъфти през юни, юли, авгус, септември и октомври.

Френско грозде / RIBES

Най-популярни засега са сортовете на R. sanguineum. Обикновено касисът се отглежда като единично растение, но може да се използва и за жив плет. Не е капризен, бързо расте, но е твърде обикновен. Има и по-рядко срещани сортове.

СОРТОВЕ: Сортовете на R. sanguineum достигат около 2 м височина и цъфтят с безинтересни розови цветове през март и април. Изберете си известен сорт като 'Pulborough Scarlet' или 'King Edward VII' (тьмноален). R. odoratum цъфти с ароматни жълти цветове през април, а полувечнозеленият R. speciosum цъфти през май с цветове, които приличат на цветовете на фукцията.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва. Вирее на слънце и полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: След прецъфтяване подкастрете прецъфтелите клонки. Отрежете старите части, които вече не цъфтят.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засадете 20-сантиметрови резници на открито през есента.

Цъфти през март, април и май.

Смрадлика / RHUS

Големите листа на този храст, които приличат на палмови, стават оранжеви, червени или пурпурни наесен. Цветовете са незначителни, но в края на 4 лятото женските растения се украсяват с 15-сантиметрови класове от малки алени плодчета. Храстът не е придирчив, но трябва редовно да го подкастряте.

СОРТОВЕ: Най-често ще срещнете R. typhina. Клоните достигат 3,6 м дължина, ако не ги подкастряте. Лесно пуска издънки, което го прави неподходящ за засаждане в морава. R. typhina 'Laciniata' е с дълбоко нарязани папратовидни листа. По-дребен е R. glabra, който също има разновидност с папратовидни листа (R. glabra 'Laciniata').

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва. Най-добре

се чувства на слънце.

ПОДКАСТРЯНЕ: През февруари отрежете стъблата до

30 см над почвената повърхност.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете и засадете вкоренените издънки наесен или чрез отводки напролет.

Цъфти през май и юни.

Декоративна слива / PRUNUS

Повече за прунусите ще научите в раздел „Дървета", но има и няколко храстовидни вида за градината. Използват се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има цъфтящи сливи, бадеми, праскови, череши и кайсии. Прунусите не изискват специални грижи:

СОРТОВЕ: Вечнозеленият P. laurocerasus (черешов лавър) се среща навсякъде - големи, лъскави листа и малки бели цветове като свещици през април. Ако не го подкастряте, ще достигне 4,5 м височина. Джуджето P. laurocerasus 'Otto Luyken' е почвопокривен храст. С по-дребни листа от черешовия лавър е P. lusitanica - португалският лавър, който вирее и във варовити почви. Ще го познаете по червените дръжки на листата. Има няколко прекрасни листопадни сорта за жив плет. За нисък плет вземете меднолистния P. cistena, за по-висок използвайте P. cerasifera 'Pissardii' с червени листа, които с времето стават почти черни. Ако търсите не толкова цвят, колкото листа, спрете се на P. tenella 'Fire Hill' (1,2 м, розовочервени цветове през април), P. triloba 'Multiplex' (1,8 м, кичести розови цветове през май) и P. incisa (2,7 м, бели или розови цветове през март).

МЯСТО И ПОЧВА: Почва с добри дренажни свойства; на слънце (листопадни видове) или полусянка (вечнозелени).

ПОДКАСТРЯНЕ: Вечнозелените видове трябва да се оформят в края на пролетта - отстранете мъртвите части. Потърсете прунуса в глава „Дървета" за подробности относно подкастрянето на широколистните видове.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Заложете резници на вечнозелени сортове в сандъче на открито през лятото. Листопадните видове обикновено се размножават чрез присадки.

Цъфти през март, април и май.

Градински жасмин / PHILADELPHUS

Присъства в много храстови композиции, но често погрешно го наричат жасмин.

Белите цветове са в изобилие през юни и юли, а ароматът на портокал може да се долови дори от разстояние в топлите летни вечери. Средната височина на храста е около 1,8 м, но има джуджета и по-високи сортове. Едно от най-важните качества на филаделфуса е способността му да расте почти навсякъде - в бедна почва,

замърсен или морски въздух. За да го покажете в най-добрата му светлина, разположете го на слънце и се научете да го подкастряте правилно.

СОРТОВЕ: Най-популярният от по-високите сортове е P. 'Virginal'. Ако го подкастряте леко, този изправен храст ще достигне височина над 3 м и ще ви зарадва с големи гроздове от провиснали кичести цветове през лятото. Също толкова висок, но много по-разпростиращ се е старият любимец P. coronarius с плоски обикновени цветове, известни с аромата си. Има няколко отлични сорта със средни размери. Може да изберете между жълтолистния P. coronarius 'Aureus' и хибридите, чиито цветове са с пурпурна основа - P. 'Beauclerk' и P. 'Belle Etoile'. По-нисък е P. 'Sybille' c цветове на пурпурни петна, но най-красив е P. microphyllus, който достига не повече от 1,2-1,8 м височина. Листата му са много дребни, а цветовете - ароматни. Идеален е за задната част на алпинеума.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва; кисела или варовита. Изберете място на слънце или на лека сянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Веднага след прецъфтяване отрежете някои от старите стъбла, които са цъфтели. Храстът не трябва да е претрупан - ако се налага, отстранете някои от старите клонки.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Лесно - заложете резници в сандъче през лятото или през есента.

Цъфти през май, юни и юли.

http://www.gradinata.bg/index.php?id=80

как да си направите хубаво градинско езеро без да копаете дупка

2009-05-19T23:12:00.006+03:00

Добавете щипка очарование в двора или градината си, като добавите в дизайна едно очарователно надземно езеро. То може да бъде основа на цял воден кът в екстериора, около който да прекарвате горещите летни дни, заедно със своето семейство. Най-важното обаче е, че при направата на езерото няма нужда да копаете дупка в земята, тъй като то е разположено над повърхността. Освен това то може да издържи при всеки един сезон, тъй като е достатъчно добре изолирано.

Спецификация:
Размерите на езерото са 225 см. х 141 см.

От какво ще имате нужда:

• два броя дъски от пресована дървесина (2х4) – за основата, с дължина 208 см.; четири броя дъски с дължина 117 см. - за страничната част;
• обработен шперплат за основата (2 см.), с размери 208 см. х 124.5 см.;
• странични и крайни елементи от дървесина (2х2) – четири броя с дължина 208 см., четири броя с дължина 117 см. и 20 броя отвесни греди с дължина 45 см.;
• 4 броя отвесни греди за краищата (2х4) – дължина 45 см.;
• изолация от дунапрен с дебелина 5 см. – размери 201 х 117 см.;
• шперплат (т.нар. CDX тип, който се използва за екстериора) с дебелина 2 см. и размери 201 см. х 117 см. – за основата;
• предварително оформена полиетиленова кутия (облицовка), очертаваща вътрешността на езерото (изолираща водата от почвата) – вместимост около 565 литра – дължина 196 см., ширина 112 см. и дебелина 46 см. (за вътрешната част); външна част (включително 6 см. ръб) с размери 208 х 124.5 см.;
• дървесина (1х4, например кедър) за облицовка на ъглите – 4 парчета с дължина 58.5 см. и 4 парчета със същата дължина, но скъсени от единия край с около 2 см., за изравняване на ъглите;
• 14-сантиметрова обшивка за основата - от дървесина (например кедър); 10 броя с дължина 194 см. и 10 броя с дължина 110.5 см.;
• зидарска смес за изолация на празнините по страничните стени;
• ъглови сглобки (2х8) от дървесина (например кедър) – 2 броя с дължина 225 см. и 2 броя с дължина 141 см. (измерването става откъм дългата част на сглобката);
• дъски за обшивка (1х8) – 2 броя с дължина 216 см. и 2 броя с дължина 128 см.;
• галванизирани винтове с дължина 6.4 см. (около 400- 500 грама);
• галванизирани пирони (№7; около 400- 500 грама).

Инструкции:

1. Изградете покритата с шперплат база (208 х 124.5 см.), която служи за рамка на езерото. За тази цел направете рамка (2х4), използвайки обикновени челни съединения. Отбележете върху страничните елементи на основата точките, които разделят цялата дължина на 1/3 и на 2/3. Там монтирайте 2 подпори за основата (2х4). След това заковете обработения шперплат върху основата. Изградете страничните панели (2х2), а след това добавете отвесните елементи (2х2) на разстояние един от друг около 30.5 см.

Подсилете всеки ъгъл като добавите по един отвесен елемент (2х2) на около 5 см. от двете му страни. Съединете крайните панели като използвате подготвените за тази цел елементи (2х4 и 2х2). Заковете страничните и крайните панели върху базата, като съедините и заковете ъглите.

3. Съединете и заковете с пирони към ъглите страничната облицовка (1х4). В горната част оставете малко свободно пространство, за да изолирате езерото.

2. Отрежете парче от изолиращия материал (дунапрен) с дебелина 5 см., което да поставите във вътрешността на вече създадената рамка. Върху така получената изолация поставете парче от шперплата (CDX). Поставете полиетиленовата рамка (кутия) в рамката, като оставите ръба й върху своеобразното перило на структурата.

4. Преместете така получената структура до желаното място и запълнете празнините между обшивката и полиетиленовата кутия с изолационен материал (зидарска смес).

5. Заковете най-горните елементи от облицовката – там, където сте оставили място за изолацията. Накрая завършете отново с пласт изолационна смес.

6. Накрая сложете ''капака'' на целия проект – своеобразната рамка от дървесина (2х8), чиито ъгли са скосени на 45° и съединени един към друг. Монтирайте рамката върху структурата, използвайки винтове – по един на всеки 30- 31 см. Добавете облицовъчните дъски (1х8) точно под нея по целия периметър, за да покриете дупките. Напълнете така полученото езеро с нехлорирана вода и накрая добавете помпа, филтер и избраните от Вас растения.

http://www.bgstroitel.com/article/preview/id/2078/

Собствено градинско езеро

2009-05-19T23:06:00.002+03:00

Екосистемата на едно езерце във Вашата градина предлага благоприятна среда за живот на животни и растения, които дори рядко се срещат в природата в наши дни. Изобилието от видове животни и прекрасните цветове на изобилието от цъфтящи растения превръщат езерцето в център за прекарване на свободното време във Вашия дом. По този начин езерцето става красива атракция за градината Ви и същевременно безценна екосистема за животните и растенията.

http://www.sera.de/index.php?id=154&L=15

Езеро в градината от фолио

2009-05-19T15:29:00.006+03:00

Избор на място
Избягвайте твърде сенчестите места. Растенията и животните в и около езерото обичат слънцето, ако то е разположено до тераса ще подканва да бъде гледано.

Правилният размер
Колкото по-голямо и дълбоко е градинското езеро, толкова по-добре за екологичното равновесие. Задължителна е дълбочина от поне 80 см, за да се предотврати замръзването на водата през зимата.

Брегът
Областта около брега е най-важна от биологична гледна точка. Там виреят основните видове водни и блатни растения.

Риби
Рибите намаляват разнообразието от растителни видове и микроорганизми и поради тази причина не са подходящи за градинските езера. Храненето им ще обогати твърде много водата с хранителни вещества, което ще благоприятства растежа на водорасли.

Материал
Много добър материал за изграждането на езеро е фолиото. То може да бъде отрязано от ролката с каквато дължина е необходимо. За предпазване от по-едри буци пръст и камъни под фолиото се полага легло от пясък или облицовъчен материал (също може да бъде получен в желаната дължина от ролката).

Изграждане на езерото:

С градински маркуч очертавате формата на езерото.
Изкопайте дупката за езерото с 25 см по-дълбоко, отколкото е планирано нивото на водата.
Моделирайте на дъното утаечна яма на дълбочина 25 см. под основното ниво, в която да бъде разположен смукателят на помпата.
По възможност отстранете всички корени и камъни.
Насипете пясък с дебелина на слоя 5 см или поставете облицовката.
Положете изрязаното, заварено или залепено фолио отгоре.
Насипете глинеста езерна основа с дебелина на слоя от 15 см.
Започнете внимателно да пълните езерото с вода.
Когато езерото е наполовина пълно, засадете растенията и покрийте пръстта с речни камъчета или пясък, за да предотвратите изплуването й на повърхността.
По брега на езерото засадете падащи растения, за да скриете фолиото.

Необходимо количество фолио:
Необходимото количество фолио лесно може да се изчисли със следната формула:

Дължина:
Дължина на езерото + брегово пространство (60 - 80 см) + max. дълбочина на езерото x 2

Ширина:
Ширина на езерото + брегово пространство (60 - 80 см) + max. дълбочина на езерото x 2

http://www.baumax.bg/Content.Node/garten/gartenteich-aus-folie.php

Как си направим мост?

2009-05-19T14:51:00.008+03:00

Имате река? Поточе? Или пък малък залив?
Но за да пресечете ви трябва мост? Няма проблем!
В този урок ще ви покажа как да си направите мост.

1. Чрез Foundation Tool направете основа, която да е произволно дълга, а на ширина 4 квадрата.

2. Задръжте Ctrl и направете дупка по следата на основата.

Трябва да получите нещо такова:

3. Изберете каквато искате плочка и запълнете дупката отгоре.

4. Задръжте Ctrl и премахнете основата отстрани.

5. Сложете водата под моста. Трябва вече да имате нещо като това:

6. Използвайте Connecting Stairs, за да свържете моста към земята.

7. Сега по ваш избор можете да добавите парапет, дърветa и всякакви други декорации.
Накрая трябва да имате нещо такова:

http://bgsims2forum.informe.com/forum/i-a-u-i-c-a-i-u-a-ai-dt25.html

Създаване и поддържане на тревни площи

2009-05-19T10:38:00.009+03:00

СЪВЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТА - Ст.н.с. Илия Проданов

Засяване

Архитектурата поставя немалко хигиенни изисквания към жилището. Едно от тях е по възможност то да се намира сред зелени насаждения и тревиста растителност. Отделянето на кислород във въздуха вследствие на фотосинтезата и отделянето на влага чрез листата (транспирация) спомагат за създаване на здравословен микроклимат около жилището. Желаната от всеки английска ливада отморява очите, успокоява нервната система, създава добро настроение, повишава работоспособността и краси околната среда.
Подготовката за сеитба е много съществен момент в технологията за създаване на тревната площ. Дори най-добрият посевен материал не дава добър резултат, ако почвата не е подходящо обработена. Подготовката й се състои в почистване от камъни, парчета от строителни материали, ненужни дървета, храсти, корени и т.н. При наклонен терен дърветата и храстите се отстраняват много внимателно, за да се избегне развитието на почвена ерозия, докато се създаде здрав тревен чим. Теренът се подравнява, за да се получат оптимални наклони, пригодени за механизирано поддържане. Тревните видове най-успешно се развиват върху леко до средно песъчливо-глинести почви. Тяхната коренова система основно се разполага на дълбочина до 20 cm. Обикновено преди оранта се внасят фосфорни и калиеви торове, а при възможност и добре угнил оборски тор. Почвата се изорава на дълбочина 25–28 cm, при което се събират всички появили се камъни, корени и т.н. Ако почвата е тежка, в нея се внася пясък за подобряване на механичния й състав. Дълбоката оран се препоръчва да се извърши през есента. Замръзването на буците пръст през зимата спомага за бързото им разсипване, както и за разлагане на растителните остатъци. Напролет се бранува и 1–2 пъти се култивира според необходимостта.
След тези обработки е полезно почвата да отлежи 10–15 дни. Ако през този период се появят плевели, те задължително се третират с хербициди. Подготвената ситнозърнеста структура на почвата е предпоставка за добро покълване, поникване и развитие на младите растения.
Сеитбата се извършва през март-април със сеялки за дребносеменни култури. Дълбочината на засяване е 0,5–1 cm, а по-дребните семена се засяват още по-плитко. В по-леките почви семената се засяват по-дълбоко. През пролетта има достатъчно валежи и подходяща температура за едновременното и бързо поникване на семената. При благоприятни условия многогодишните житни треви поникват за 10–20 дни.
За оформяне на зелени площи се използват основно няколко вида треви:
• Пасищен (английски) райграс – непридирчив към почвените условия, бързо пониква, издръжлив е на утъпкване, агресивен е по отношение на другите треви. Не е дълготраен и е подходящ за смески с треви, които имат забавен темп на развитие първите една-две години.
• Ливадна метлица – бавно пониква и едва на втората година се получава приятен нежен чим. Устойчива е на засушаване и на студ. Понася интензивно утъпкване. Притежава добра способност за възстановяване. Не е агресивен вид, дълготраен е – издържа над 10 години.
• Червена власатка – растежът през първата година е много бавен. Развива приятен и фин чим на втората година. Дългогодишен вид – над 10 години. Расте и се развива много добре на по-леки почви. Издържа на сянка и студ.
• Бяла полевица – развива се бавно, но на едно място издържа повече от 10 години. Вирее най-добре във влажни хумусни и тежки почви. Бързо се възстановява след утъпкване, образува отличен чим по гъстота и цвят. Подходяща и за спортни терени. Понася добре студовете, но на суша не издържа.
• Тръстиковидна власатка – успешно се развива на влажни и сенчести места. Много добре издържа на утъпкване. Добре се адаптира към студени зими, към сухи периоди през вегетацията и вирее на солени почви. Чимът има средна гъстота и трудно понася коситба под 3 cm.
• Овча власатка – успешно се развива на сухи, бедни и песъчливи почви. Тя е ниска гъстотуфеста трева. Настанява се върху площите бавно и трудно, но има нежен чим, издръжлива е на болести, може да бъде потисната от други тревни видове. Не е подходяща за тежки почви.
Тревните смески имат значителни предимства пред посев на само един вид, защото различните тревни видове, включени в нея, са подбрани така, че взаимно се допълват. Бързорастящите треви осъществяват първоначалния ефект, а по-бавно растящите и трайни видове осигуряват дълготрайността на тревния чим. Постига се по-голяма екологична пластичност, жизненост, и устойчивост. Правилното определяне на състава на тревната смеска изисква да се знае как ще се използва теренът: декоративна насоченост, за спортни терени или за отдих и забавления. Изискванията към тревата най-често са: издръжливост на утъпкване, на сянка, почви с по-тежък механичен състав, добро развитие при сухи и бедни почви, максимално запазване на зеления цвят през зимата и не на последно място плътност, финес и гъстота на създадения тревен чим, което именно придава естетическата наслада от зелената морава.

Поддържане

Косенето на тревните площи е най-важната операция при поддържане на изкуствено създадените тревни площи. Редовното косене стимулира процеса на братене, тъй като осигурява повече светлина и въздух за растенията. То сгъстява тревния чим и в голяма степен определя вида, стабилността и доброто развитие на тревната покривка.
При определяне на височината на косене трябва да се има предвид, че при високо рязане пожълтяват ниско разположените листни и стеблени части, с което се намалява асимилационната повърхност на тревната покривка. Това пречи на образуването на нови издънки, тревата става податлива на болести, а по тревната площ постепенно се появяват петна. Прекалено ниското косене може да доведе до отслабване на корените и до намаляване на устойчивостта срещу засушаване и утъпкване, което пък зависи от стеблата на растенията. Нараства и опасността от прегаряне при силно слънце. При поддържането на представителни тревни площи, при които се изисква високо качество, е възприет следният принцип: да се коси по-често и не много ниско. Честото косене насочва посоката на стъблата и листата в хоризонтално направление, при което се получава гладка, мека и красива повърхност. Препоръчва се тревните площи да се косят два пъти седмично през периода на усилената вегетация – от май до края на юни, а през останалото време веднъж седмично. През годината се извършват около 30 коситби. Площта се валира два дни преди първата коситба, а след това веднъж месечно. Първата коситба се извършва, когато тревата израсне до 5–6 cm. Следващите коситби се извършват на височина 4–5 cm. Не бива да се реже повече от 1/3 от височината на тревата. Желателно е да се коси в сухо време. Коситбата се извършва в определена посока, за да не се деформира и измачква тревата при повторно преминаване на машината.
Торенето на тревните площи има решаващо значение за тяхното нормално развитие. Известно е, че неблагоприятните почвени условия са изразени най-силно в повърхностните пластове, където е разположена плитката коренова система на парковите треви. Торенето има особено голямо значение за подложените на интензивно движение на хора и животни тревни площи, тъй като тяхното системно утъпкване затруднява дълбокото проникване на корените в почвата, а косенето, поливането и механичните повреди увеличават потребността от хранителни вещества и налагат често подхранване.
Първото подхранване с азот се прави в началото на вегетацията, непосредствено след стопяването на снега. Нормата е около 3 g/m² активно вещество. Второто подхранване е след средата на април, обикновено след първата коситба. Извършва се с азот 3 g/m², фосфор 2 g/m² и калий – 2 g/m². Третото подхранване се прави в периода на усилена вегетация. Отново се внасят всички елементи: азот, фосфор и калий. В средата на октомври се извършва последното есенно подхранване само с фосфор и калий – в същите дози. То се прави с цел да се повиши студоустойчивостта на тревата.
Поливането при нашите условия е крайно необходимо от май до септември, за да се запазят естетическите качества на тревата. Най-подходящото време за поливане е сутрин рано, късно вечер или през нощта. За да се избегне преовлажняване, то трябва да се прави през равни интервали от време.

Подготовка на почвата и подхранване на тревните площи

Независимо от вида и начина на засаждане (чрез засяване или чрез разстилане на готови тревни килими), всички видове треви се развиват най-добре в леки и водопропускливи почви. Ако нивото на подпочвените води е високо или почвата е тежка и глинеста, може да се наложи предварително дрениране на терена чрез изкопаване на дренажна система и поставяне на събиращи и отвеждащи водата перфорирани тръби. При глинести почви се препоръчва размесването й с пясък в повърхностния 20-сантиметров пласт. За добрия краен резултат най-важна е предварителната подготовка на почвата. При създаване на нови тревни площи теренът трябва да се нивелира и подравни, а почвата да се прекопае на дълбочина 25–30 cm. В малката домашна градина се прави с права лопата, наричана още бел. Това, общо взето, е трудоемка операция, но пък иначе отлично замества скучните и еднообразни упражнения в някоя фитнесзала. При големи площи се използва малък трактор, а за разрохкване на почвата – култиватор. Почвата трябва да бъде добре раздробена, като камъните и коренищата се събират и изхвърлят. При малки площи е желателно повърхностният слой пръст да се пресее през едро сито. Накрая се подравнява и повърхностният пласт леко разрохква с гребло, при което по-едрите бучки се разбиват. След това теренът се оставя за около седмица-две. През това време плевелите поникват и лесно може да бъдат премахнати още в зародиш с мотика или чрез третиране с хербициди. Накрая почвата се наторява.
В Mr. Bricolage се предлагат всички необходими торове за подхранване на почвата преди сеитба и за поддържане на вече избуяли, с добре прихванат чим треви. Използват се предимно комбинирани торове, включително съдържащи всички необходими минерални съставки, специализирани за поддръжка на тревни площи. Предлагат се и специално разработени комбинирани торове, които се разлагат бавно и разпръснати в малки количества, осигуряват дълготрайно подхранване с необходимите хранителни вещества.
Тори се предимно в периода на активен растеж на тревата или от април до края на октомври с промеждутък от около 4–5 седмици между всяко торене. При използване на активно действащи комбинирани торове торенето се извършва 4–5 пъти на сезон. При специални бавнодействащи торове се тори 2–4 пъти годишно. Последното за годината есенно торене също е важно, защото се улеснява възприемането на хранителни вещества чрез корените на тревата при леко замръзнали почви. Използваните торове и годишната норма на торене зависят и от вида на тревата. Като универсален пример за годишно торене с комбинирани торове може да се препоръча следната схема:
• Март-април – 10–15 g/m²
• Юни – 4–6 g/m²
• Септември – 10–12 g/m²
• Октомври-ноември – 5–6 g/m²
Ако тревата не се подхранва редовно и правилно, растежът й силно се забавя и тук-там започва да пожълтява. В идеалния случай точната дозировка на необходимите за внасяне в почвата торове зависи от нейното състояние, което може точно да се определи единствено чрез извършен в лаборатория анализ. Най-подходящите за това сезони са пролетта и есента, като за анализ се взимат проби от почвата на дълбочина до 30 cm, а при чисто тревни площи – и до 10 cm, поне от пет места в градината. Пробите се поставят в добре затворени найлонови пликове и се предават за анализ в лабораторията. На практика това обаче рядко се прави и затова по-често се разчита на предписаните общи норми за торене и на интуицията.
Торовете са в гранулиран вид и най-подходящото средство за равномерното им разпръскване е сеялката за тревни смеси. Тя трябва да се движи равномерно в допиращи се една до друга ивици, като се избягват острите завои. Така торът се разпределя равномерно и в необходимото количество. Предозирането при торене причинява „прегаряне“ на тревата. След като торът се разпръсне, тревните площи обилно се напояват, за да се разтворят гранулите и вече втечненият тор да проникне дълбоко в почвата.

Защита от плевели

Освен семената на тревата в почвата попадат, най-вече по въздушен път, и семена на различни нежелани растения, които загрозяват тревната площ, а в някои случаи и пречат на развитието на тревата. Затова те се наричат с обобщаващото название плевели и трябва да се премахват веднага, щом се появят. Древната практика за скубането им на ръка вече е отживелица. Сега се използват специални препарати (хербициди), които избирателно унищожават определени видове плевели, без да повреждат културните растения, в случая тревата. Специално за поддръжка на тревни площи в Mr. Bricolage се предлагат два препарата: „Раундъп Биосила“, който се използва за предварителна подготовка на терена – при поникнали плевели и преди засяване на тревните смески, и МАТОН 600ЕК – фитохормонален хербицид, който е по-подходящ за премахване на вече израснали плевели, защото избирателно ги унищожава, без да причинява вреда на тревата. Той се използва и при стари тревни насаждения.
И двата препарата са концентрирани и се разреждат с вода. Третираните площи се пръскат с пръскачка. Тя се използва и за разпръскване на препарати за растителна защита. Изработена е от здрава пластмаса, което значително намалява теглото й и я прави удобна за носене на гръб. Въздухът се нагнетява с помощта на помпа, задвижвана с дълъг лост.
Засяване
В Mr. Bricolage се предлагат тревни смески от реномирани производители – френската Carneau, датската DLF Trifolium и словенската Agrochehia. Характеризират се с висока кълняемост и специален подбор – гаранция за получаването на качествена тревна морава. Най-общо казано, смеските се делят на три групи според условията на засаждане и експлоатация на тревната площ: семена за тревни площи, изложени на силно слънце, и за площи на сянка. Третият вид са смески за тревни площи, устойчиви на интензивно движение, и терени за спортни цели – най-търсени и често използвани.
Характерно за смеските, предназначени за сенчести терени, е, че тревата расте по-бавно. Ако на такова място се засее трева за слънчеви терени, тя бързо ще израсте и ще образува крехки, нежни стъбла. Смеските за слънчеви терени се използват предимно за декорация в цветни градини. Желателно е върху тревните площи да не се стъпва прекалено често.
Смеските за спортни терени са устойчиви на тъпчене и са особено подходящи за засаждане около беседка, например. Независимо, че тези треви са по-жилави и устойчиви, добре е да се знае, че тези качества се проявявят едва през втората година след сеитбата, докато през първата тревният килим трябва да се щади.
Най-подходящото време за сеитба на тревните смески, които се предлагат в Mr. Bricolage, са март, април и в по-малка степен май. Средната препоръчителна посевна норма е 1 кg семена за площ 30–35 m². За получаването на по-гъст тревен килим е препоръчително разходната норма леко да се завиши. При по-големи площи засяването се извършва със специална сеялка. Гъстотата на посева зависи от количеството семена, които сеялката пропуска през редицата отвори, разположени в долната част на коша. Големината на отворите се регулира с помощта на странично движеща се рейка, задвижвана с лостов механизъм. Понеже семената са много ситни, желателно е да се размесят с пясък в съотношение 1:1 и чак тогава се изсипват в коша на сеялката. Така преминават по-лесно през отворите и се разпределят по-равномерно върху площта. Със същата цел се препоръчва още засяването да се извърши на два пъти, като втория път сеялката се движи на ивици, перпендикулярни на предишните. При по-малки площи разхвърлянето на семената може да стане и на ръка, като и тук е добре това да се извършва на предварително маркирани ивици, за да се намали до минимум неравномерността при разпределянето им.
Преди засяване повърхността на почвата се разрохква с гребло и след това се валира. Семената се засяват съвсем плитко – до около 0,5 cm. Разпръснаните върху повърхността семена се заравят чрез специално гребло. Зъбите му представляват тесни и еластични стоманени пластини, които при работа леко пружинират. Разстоянието помежду им може да се регулира чрез преместване на дъговидната пластина. С преместването й напред разстоянието между зъбите намалява и греблото става „по-твърдо“ и обратно.
След заравяне на семената площта се валира отново. За целта в Mr. Bricolage се продава специален валяк за тревни площи. Той представлява херметично затворен метален цилиндър, който се пълни с вода или пясък, за да натежи. Чрез валиране семената се притискат плътно в почвата, по-лесно покълват и не могат да бъдат отнесени при по-силен вятър. Валирането е полезно и при вече съществуващи тревни насаждения, като задължително се извършва напролет, когато част от корените на тревата са излезли над почвата и са се оголили вследствие нейното замръзване през зимата. Така те се притискат в почвата и предпазват от изсъхване. Валиране се извършва и когато се образуват множество купчинки пръст, изхвърлена от червеите. Покълването на семената зависи от температурата и влагата в почвата, но в общия случаи става след около седмица.
При желание да се получи много бързо качествен тревен килим, вече добре вкоренена и качествена трева може да се купи на рула върху текстилна основа. Те се разстилат плътно допрени едно до друго върху предварително подготвения терен. Рулата се притискат старателно с обратната страна на градинско гребло, за да прилегнат плътно към почвата и за да не останат въздушни възглавници. Останалите между тревните ивици пролуки се запълват с градинска пръст, примесена с пясък, и в тях може да се засеят семена за пълно прикриване на снадките.
Засаждането на тревата по този начин може да се извърши по всяко време на годината, с изключение на студените зимни месеци, когато повърхностния пласт на почвата е замръзнал. Доставката на тревните рула трябва да се организира така, че да не престояват в навито състояние. Ако все пак се наложи забавяне с повече от едно-две денонощия, рулата трябва да се развият и положат на сенчесто място с тревата нагоре. В противен случай тя ще избледнее и пожълтее.

Аериране и почистване

Това също е важна операция, която обаче рядко се извършва – най-вече поради незнание. След време и особено, когато върху тревата интензивно се ходи, повърхността на почвата се уплътнява, корените й започват да получават все по-малко кислород, а водата и хранителните вещества при торенето все по-трудно достигат до тях. Всичко това неизбежно предизвиква намаляване на темповете на растеж. Затова периодично трябва да се взимат мерки за „проветряване“ на корените. Това се прави напролет или късна есен, като с метални остриета се пробиват множество равномерно разпределени по терена дупки на дълбочина около 10 cm. Желателно е в отворите да се насипе пясък, за да се предотврати повторното им затлачване и запушване. В градината това се прави най-лесно с помощта на метална вила с прави и дебели зъби, а при по-големи площи се използват специални уреди, наподобяващи масивна вила с кухи, подобни на замби зъби. При натискане с крак те се забиват в почвата, тя се изрязва и навлиза в кухината на всеки от зъбите. По този начин почвата около отвора не се набива и уплътнява. При последващото забиване намиращата се в зъбите почва се изтласква на малки парчета с цилиндрична форма и пада в тревата. Желателно е извадените парченца почва да се съберат и след като изсъхнат, да се раздробят равномерно и пръстта да се разпръсне обратно върху тревната площ. Обичайно се правят около 100 дупки на площ 1 m².
Друга, също важна операция, която често се подценява, е редовното почистване на тревата от образувалия се по повърхността на почвата тънък слой от изсъхнали стъбла и листа, които се вплитат между здравите и жизнени стъбла. С течение на времето този слой се уплътнява и въпреки обилното поливане и подхранване с торове тревата започва да расте все по-слабо и да линее. Причината за това е, че корените на тревата започват да се развиват в хоризонтална посока, съвсем близо до повърхността на почвата, където лесно могат да заболеят. За ограничаване на този процес е необходимо: киселинният фактор на почвата да се поддържа в границите pH 5,5–5,6; да се намали подхранването със съдържащи азот торове; да се засяват само качествени и подходящи за съответното им местоположение сортове треви.
Механичното отстраняване на образувалия се слой се извършва със специално гребло с остри и същевременно тънки, извити напред зъби. За големи площи се използват машини, чийто работен инструмент на практика представлява ротационно гребло с оформени по подобен начин зъби. При изтегляне на греблото зъбите му разрязват повърхността на почвата и събират изсъхналите стъбла и листа, почти без да повреждат корените. Разстоянието между зъбите на греблото трябва да бъде 20–30 mm, а дълбочината на врязване в почвата – 4–15 mm. Преди извършване на тази операция тревата трябва да бъде ниско окосена. Такова почистване се прави един път в годината – напролет.
Същата операция се извършва и при необходимост от сгъстяване на тревата на места, където тя е оредяла. Мястото се обработва с греблото, при което в почвата се отварят бразди, в които се засяват новите семена.

Напояване

Вярно е, че повечето видови треви са сравнително устойчиви на засушаване. За да бъде обаче тревното покритие винаги свежо и зелено, тревата трябва равномерно и често да се полива. В противен случай тя първоначално загубва свежия си зелен цвят и придобива синкаво оцветяване, а повърхността на листенцата става матова. Те започват да се увиват спираловидно, а при настъпване с крак тревата престава да се вдига бързо. Това са симптоми, които показват, че трябва незабавно да се пристъпи към обилно, дълбоко проникващо напояване при норма 20–25 l/m². За предпочитане е по-рядкото, но по-обилно напояване, така че водата да достигне на дълбочина поне 20 cm. Ако то е недостатъчно, корените на тревата, вместо на дълбочина се „изхитряват“ да се развиват в хоризонтална посока, където намират повече влага. Така образувалата се плитка коренова система е застрашена, защото при временно засушаване бързо ще загине.
За поливане на по-големи площи се използват най-различни системи на автоматични водоразпръскващи устройства, изборът от които в Mr. Bricolage е повече от голям. Всички те работят под действие на водното налягане. Разпръсквачите за напояване на кръгообразна по форма площ са подходящи за 50–150 m². Друг вид са разпръсквачите, предназначени за напояване на терени с правоъгълна форма и широчина до около 12 m. Широчината на оросявания сектор може да се регулира. Много удобни са и специалните дъждовални маркучи с множество фини отвори. Те пропускат съвсем фини струйки вода, които нежно оросяват площта на около 4 m от двете страни на маркуча.
За по-големи площи най-често се използват т.нар. импулсни разпръсквачи, които на тласъци изхвърлят мощна водна струя на далечно разстояние. Освен за поливане в пълен кръг те може да бъдат регулирани за напояване и на сегмент от кръга с точно зададена форма и големина. Водната струя се управлява така, че равномерно да напоява не само отдалечените части на терена, но и в близост до разпръсквача. Един имулсен разпръсквач напоява от 75 до 475 m² площ.
За да стигне водата до разпръсквачите, са необходими градински маркучи, чието разнообразие също е много голямо. Най-общо казано, те се различават по диаметър и качество, а оттук и по цена. Маркучите са многослойни, с армираща оплетка. По-добрите, но съответно по-скъпи, са произведени по технология, която в много голяма степен предотвратява възможността да се пречупват при по-рязко преместване. Свързването помежду им, към водопроводния кран или към разпръскващите уреди става с помощта на специални накрайници, които сами по себе си представляват тема за отделна статия (виж НС 7-8/2002).
И за „десерт“ оставихме комплекта на Gardena за изграждане на скрита под повърхността на почвата система за напояване. Той включва разклонителна кутия, през която става свързването на водопроводната мрежа с положения в почвата маркуч, самият маркуч и кутия с монтиран в нея разпръсквач. Цялата система е вкопана в почвата, като отгоре се виждат само капаците на разклонителната кутия и на кутията с разпръсквача. Под действие на водното налягане капакът на кутията се отваря, разпръсквачът се издига над повърхността и започва да напоява. Щом притокът на вода спре, разпръсквачът се прибира в кутията и капакът й се затваря. Много елегантно решение, пестящо немалко усилия и време за влачене и събиране на маркучите. Не бива да се забравя и опазването на нежните, крехки цветенца, разположени на пътя на маркуча.

Косене

Вече стана дума, че след напояването второто по важност условие за добър тревен килим е редовното косене. Това е задължителна операция, която обаче се извършва с различна честота в зависимост от интензивността на растежа на тревата – най-често в периода май-юли. Златното правило за случая гласи, че се коси, когато височината на избуялата трева е надхвърлила с около половината поддържаната височина, т.е. при желана постоянна височина 40 mm моментът за косене настъпва, когато тревата достигне 60 mm. При това се реже на около 1/3 от височината й. Височината на тревата и оттук честотата на косене силно зависят от предназначението и употребата на тревната площ. В градини и паркове, където има интензивно движение и играят деца, е желателно да се коси веднъж до два пъти седмично. При тревни площи в цветни градини, в които се гази по-рядко, може да се ограничи до 1–3 пъти годишно. Височината на косене зависи както от режима на използване на тревната площ, така и от вида на тревата и обикновено е посочен на кутията със семена. Най-общо казано, декоративни и за спортни цели треви се косят на височина 10–20 mm, площите за игра и обща употреба – на 30–40 mm, а парковите площи и разположените на сянка на 50–60 mm. Тревните участъци, включени в обща градина, в които рядко се стъпва, се оставят да израстат до височина 60–80 cm.
Съществуват различни косачки, задвижвани с бензинов двигател или електричество. Има и модели, които се задвижват със собствен източник на енергия – слънчева батерия, други пък използват въздушна възглавница. Изборът на косачка зависи от големината и профила на тревната площ и от близостта на електрическо захранване. За площи около 200 m² е достатъчна косачка с широчина на косене 32 cm, за площи до 500 m² – 40 cm, а за площи до около 1000 m² – 46–52 cm. На стр. 51 може да прочетете подробно за един от най-новите и същевременно най-подходящи за нашата страна модели косачки на водещия в света производител Husqvarna – R152SV.
Силата на тези машини е в качественото и бързо косене на големи тревни площи. Когато обаче трябва да се коси трева около камъни или зидове, около бордюри и други твърди предмети, косачките са безсилни, защото ножовете им са застрашени от повреда и дори счупване. За такива места се използват ръчни ножици, а за по-големите мераклии в Mr. Bricolage се предлагат и електрически ножици с акумулаторно захранване, които работят около 20 часа в автономен режим.
Самостоятелна група машини за косене на трева са тримерите. Те се задвижват най-често с електричество и по-рядко с бензинов двигател. Леки и подвижни, те са пригодени за косене на малки участъци с площ до около 100–150 m² с разнообразен терен, включително около дървета, храсти, големи декоративни камъни, бордюри, зидове и т.н. С тях може да се коси и под прав ъгъл спрямо терена. Режещият инструмент са въртящите се с висока скорост краища на найлонова корда с дебелина 1,4–1,6 mm, разположена в макара. При удар в твърд предмет кордата може да се скъса, което обаче не е беда, защото от макарата се издърпва ново парче и косенето продължава. Щом кордата се изразходва, макарата се подменя с нова.
Височината на рязане се определя от височината на предпазителя на машината. Машината се държи с две ръце, а малкото й тегло (1,5–3,2 kg) позволява държането й и с една ръка. Ивицата на косене най-често е широка около 25–30 cm.

http://www.newteck.bg/doitself/articles.php?issue_id=26&unit_id=158

Градинско езеро

2009-05-18T20:04:00.013+03:00

Разположено ниско в пейзажа, езерото прибавя великолепие в Градината. Неговата повърхност отразява небето, хваща вятъра и осигурява дом на рибките. Откритото пространство на добре оформено езеро, създава баланс с дърветата, камъните, структурите и земните форми.

Ако Градината е твърде малка, за да побере езеро, едно водно басейнче или малко вирче, също може да отрази небето или да освежи посетителите.

Оформяне на езеро:

В природата езерото си има източник, извор или поток, може би със водопад. Също така си има и от къде да изтича. За да подражаваме на естествената природа, създаваме такъв завършек на езерото, дори той да не е нещо повече от един малък наклон или равна площ с няколко закръглени камъка и мочурлива трева.

Асиметричните езера изглеждат най-добре, тъй като те подражават на асиметрията в природата. Съответно всяка една такава форма, стига да ви харесва, е подходяща. Възможно е да включва сравнително тясно място, където пътят може да премине в мост над водата.

От основната гледна точка или там откъдето се вижда езерото, най-често къщата или терасата, то насочва окото към определен фокус в Градината. Обикновено водопад, началото на поток или изворът, който подхранва езерото. Насочващата му функция, докато то се стеснява и сочи към изглеждащият отдалечен извор, е пример за използване на намаляваща перспектива.

Конструиране на езеро:

Първо очертавате формата на езерото на планираното място. Използвайте въже, за да дадете контура на естествена и желана форма. Не забравяйте да измерите с ролетка дължината и ширината. Следващите два дена си представяйте очертанието, оглеждайте трасировката, докато се убедите, че това е най-добрата форма. Сега е моментът да промените нещо, ако не нужно.

За да маркирате периметъра на формално езеро, се изискват колци, връв или канап, със цел създаването на прави линии, внимателно измерени ъгли и перфектни кръгове. Направете правоъгълници или квадрати, използвайки триангулация. За кръгло езеро, поставете кол в центъра му и прикрепете към него канап с дължина, равна на радиуса на кръга. Обиколете колчето като държите канапа напълно изпънат и едновременно маркирате периметъра.

Ако следвате тази методика внимателно, ще си осигурите точни и издържани очертания.

Материали:

Сега материалите за построяване на едно езеро, са разнообразни и лесни за намиране, повече от всякога. Последните години качеството на фолиото, помпите, филтри и всякакъв вид аксесоари, са подобрени значително. Въпреки че облицовъчните и водопроводни материали са революционизирани, основните инструменти си остават същите. Кирка, лопата, ръчна количка, нивелир, ролетка и чифт здрави ръкавици, са основните инструменти, за да изпълните проекта си за градинско езеро.

Преди време, невъзможността да се намерят тези продукти, е означавало за създаването на всякакъв вид водни елементи, да се наемат професионалисти, които да оформят и подсилят бетонно корито за водата, заедно с водопроводната и електрическа инсталация.
Гъвкавото фолио и предварително оформените корита са заместили бетонът и сега може да си инсталирате повечето водни детайли сами – в безкрайно разнообразие от форми, размери и стилове.

Предварително оформените корита са най-лесните за поставяне и най-много подхождат за малки градински езерца.

Изолационното фолио е направено от различни материали – полиетилен, който е най-евтин на квадратен метър; поливинил-хлорид (ПВЦ), което струва повече; Етилен-пропилен-диен-мономер (ЕПДМ), който е най-скъп за квадратен метър. Всички тези гъвкави фолиа варират по дебелина, цена и качество. И както можете да очаквате по-тежките са по-скъпи, по-издръжливи и по-устойчиви на пробиване и разкъсване, за разлика от по-леките.

Монтаж:

Първо изкопайте и внимателно оформете езерото. Дълбочината не е задължително да е еднаква навсякъде. Но все пак внимавайте да не падне съседната къща. Съществуват нормативни документи, които ограничават дълбочината на езерата и затова е добре преди това да ги проверите.
Най-важното е дренажът. Трябва да сте сигурни, че всяка част от езерото се оттича и има най-малко пет градусов наклон към най-ниската точка, където ще бъде помпата или отводнителния канал.
Може да желаете да направите подводен перваз за крайбрежни камъни. Този перваз може също да защитава рибата от хищници. Дъното трябва да е гладко, без издадени камъни. Почвата от изкопаването може да се превърне в хълм, така се създава балансирана изпъкналост в Градината.

Поставяне на изолационно фолио:
Добре е да се започне първо с поставянето на подложен материал, за да избегнете нараняване или продупчване на самото фолио. Пясъкът е добър материал, но не може да бъде поставян на вертикални повърхности. Тук старите килими вършат чудесна работа. Материалът, направен специално за езера по подобие на листове изолация от фибростъкло е оптимума.

Когато използвате изолационно фолио, ще откриете че подгъването и надиплянето е неизбежно. Докато пълните езерото ще трябва внимателно да го подгъвате, особено ако е направен от по-малко еластичния полиетилен или ПВЦ – така че тежестта на водата да е разпростряна еднакво навсякъде. Това ще е по-лесно ако оставите фолиото на топло място на слънце, час два преди да започнете работа.

Облицоването на малко езерце може да го направи и един човек, но по-големите езера изискват един или повече помагачи.

Поставяне на предварително оформено корито

Повечето такива корита са направени от фибростъкло или твърда пластмаса. Фибростъклото е по-скъпо, но по-дълготрайно и ако е правилно инсталирано, то може да трае и петдесет години. Въпреки че поставянето му е много лесно, има няколко предупреждения за правилен монтаж. Първо трябва да сте сигурни че коритото е абсолютно нивелирано и че празнинките и ъгълчетата отзад, са внимателно запълнени. Докато го пълните с вода, утъпквайте и запълвайте много добре. Също така, трябва да сте внимателни, когато оформяте крайбрежието с тежки материали. Ръбовете на някои корита са изпъкнали и ако не са внимателно подпрени, тежестта на камъните може да ги строши.

Все пак оформянето, конструирането, изборът на материали и монтажът на едно градинско езеро не е проста работа, а талант, знания, умения и възможности.

Живот
Водата - това е живот, следователно неизменна част от едно градинско езеро, са обитателите му. Били те от растителното или животинско царство. Какво ще е едно езеро без водната лилия, златните рибки и птичките, идващи да утолят жаждата си?

След като езерото Ви е готово и пълно с вода, оставете го така поне едно денонощие, преди да го аранжирате с растения или пуснете вътре рибите.

Растенията

1 – Крайбрежни растения:
Това са интересни видове, които омекотяват границата между водата и брега. Обикновено техните корени са под водата, а листата и цветовете над нея. Когато са в малки езерца е добре са са в кошници.
Може да използвате:
Acorus gramineus, А. Calamus, Iris pseudoacorus, Caltha palustris, Typha sp. и др.
Сега е модерно да се използва и Бамбук.

2 – Плаващи растения:
При плаващите растения листата, стъблата и цветовете плават на повърхността на водата. Обикновено те се размножават доста бързо. Достатъчно е да сложите едно, две растения и те бързо ще се разпространят.
Може да използвате:
Stratiotes aloides, Lemna minor, Pistia stratiotes и др.

3 – Растения, обогатяващи с кислород:
Тези растения са доста ценни за поддръжане на езерото, тъй като техните листа поглъщат минералните соли и образуваните газове във водата. Съответно растежа и разпространението на водораслите бива силно намалено. Садят се на слънчеви места. Листата и стъблата обикновено са във водата, а някои развиват цветове над нея.
Може да използвате:
Elodea canadensis, Hottonia inflata, Ranunculus aquatilis и др.

4 – Саксии:
Тъй като градинските езера са изградени от изолационно фолио, пластмасово корито или бетон, растенията не могат да се садят в земята. Затова е необходимо ползването на саксии. В повечето случаи саксиите е желателно да представляват просто кошница задържаща пръстта около корените на растението.

5 – Дълбоководни растения:
Има различни видове такива растения. Повечето правят големи листа, които спират слънчевата светлина като така намаляват растежа на водораслите и водата не зеленясва. Важно е да знаете за дълбоководните растения, че те не се садят в торфена почва, а в тежка глинеста.
Oronthium aquaticum, Nuphar lutea, Nymphoides aquatica и др.

6 – Водна лилия:
Едно от най-великолепните цветя във водните площи. Корените и стъблата са във водата, а листата и цветовете са на повърхността. Намират се много багри на цветовете, като се започне от класическата снежнобяла лилия, мине се през жълтооцветените и се стигне до кървавочервените.
Nymphaea hyb.

Риби

С присъствието си рибите оживяват и придават извънредно интересен колорит на езерото. В зависимост от големината му, може да изберете различни видове риби.

Най- подходящи и разпространени за градинските езерца, са така наречените златни рибки. (Carassius hyb.) Те от своя страна имат много разновидности, т.е. вие имате голям избор. Калико, Комета, Лъевска глава, Оранда, Шубункин Телескоп и др.

Важно е да им се осигури пространство и кислород.

Ако езерото Ви е по-голямо то тогава си вземете така наречените риби ”Кой”

http://www.savour-garden.com/ezero.html

Проектиране и изработка на шкаф за аквариум

2009-05-18T15:10:00.005+03:00

Изборът на материал.

Темата е за класически шкаф- тип мебел. За изработката се използва мебелна плоскост- основен материали при на корпусна мебел, наред с естествената дървесина. Най- предпочитано е ламинираното ПДЧ- пресовани дървени частици, с двустранен ламинат. Друг подходящ материал е MDF /Medium Densdy Fiberboard/- много дребни дървени частици, слепени под налягане, с голям избор като цвят на ламината. Ползва се с предимство при изработка на профили, челни елементи, врати, чекмеджета. Решение може да бъде и термоплот- с повишената си устойчивост на натоварване и повърхностни интервенции. Цветовата гама на ламината, ако няма други съображения, трябва да бъде в тъмни нюанси. Сполучлив избор са сивият или черният цвят. При покупката, ако има възможност, избраният лист от ламиниран материал се оглежда внимателно. Търсят се евентуални производствени дефекти, такива при последващото му транспортиране и склад, местни и цялостни измятания. Проверява се също така и за дефекти /раздувания/ на материала вследствие евентуално намокряне- особено по ръбовете на листа. Така ще се спестят доста бъдещи ядове и последващи разправии с некоректен продавач.

Оформяне на елементите на шкафа.

Разрязване на мебелните плоскости на отделни панели. Рязането с ръчен трион няма да подлежи на коментар. Следващият по приемлив вариант е с електрически инструмент. Най- достъпен е т.н. прободен трион, или зеге. Макар че със зеге при такива плоскости обикновено става порнография- крив, усукан ряз, с наръфан ламинат. Крайният резултатът не се влияе много от качеството на машинката. При последващото кантиране след това идва ред на големите сълзи. Приемлив вариант е с ръчен циркуляр, но за перфектно рязане трябва специален диск и качествена машинка. Зъбите на диска са със запоени отпред твърдосплави пластини /видия/, заточени по особен начин- с т.н. мустаци при края на режещия ръб. По този начин се избягва запрятането или откъртване на ламината при излизането на зъба от плоскостта /в процеса на рязане/. Тези дискове работят оптимално при определени обороти. Като допълнение е необходим линеал с подходящо закрепване, по който да се води циркуляра, евентуално и маса. Вариант би бил и стационарен циркуляр, тип “хоби”. Макар че тук може да възникнат проблеми с поддържането на плоскостите при големи габарити върху работния му плот.

Кантиране у дома.

Прави се избор на кант според материал, ширина, дебелина и оцветяване. Понякога изборът на подходящите кантове може да струва повече време и нерви, отколкото на материала за шкафа. В домашни условия лепенето им става по популярния от край време начин- термично, с ютия. Следва още един тънък момент- изрязване на излишния материал. Тук трябва да се внимава острието на режещия инструмент да не навлезе към частта, която би трябвало да остане. Обикновено след това е необходимо фино зашкуряване или пилене. Монтажът у дома не позволява в повечето случай да се ползва цялата гама дебелини и материали за машинно кантиране поради технологични причини.

Като заключение.

Ако живеете в по-голямо населено място, където има борси за мебелни плоскости, купувайте от там цял лист или парче /ако продават така/, режете там и също там кантирайте. Тези операции обикновено вървят ръка за ръка в повечето борси. Цените за труд при рязане и кантиране са такива, че си заслужава спестяването на нашия труд. Професионалното машинно качество трудно се постига в къщи. Ядовете при този вариант са най- малко и ако изключим грешки при разкроя, всички други остават за изпълнителя. Разкроят обикновено е за сметка на купувача- по наша скица. Затова е необходимо преди поръчката да сме наясно почти с цялата визия на шкафа, включително и с обкова. Например има значение какво разстояние ще остане между врата и страница при използване на клавирна панта. Изборът на кант също е наш, с евентуална консултантска помощ от продавача- материал /ABS, PVC и т.н./, цвят, дебелина. Дебелината задължително се включва в разчетния проект. За един шкаф може да се използват няколко материали, цвята и дебелини кантове, според функцията на всеки елемент от бъдещата мебел.

Разкрой при професионално разрязване.

Обикновено борсите дават някакви изходни препоръки след избора на материала. На изходния лист се оставя по една технологична ивица от дългата и късата страна- около 5 см например. След тях започват нашите елементи. Понеже се работи с циркуляри, желателно е при оптимизиране на разположението на елементите да се предвижда как дисковете им ще “излизат”- ряза да не свършва срещу друг елемент например. Повече от желателно е някои елементи да бъдат разположени съседно един на друг и да се получат при един ряз. Такива са например страничните- там и малки разлики във височината им може да доведе до невъзможност за качествена сглобка след това, да не говорим за визия. Значи височината им трябва да се получи е едно рязане. Същото важи евентуално и за врати, ако се две или повече на брой. Ще трябва да се осведомим за ширината на ряза, който се получава от режещия диск и тя да се предвиди при оразмеряване на отделните панели. В монтажните им размери трябва да се включи и дебелината на кантовете. При оптимизиране на разположението на панелите върху листа трябва да се съобразява и посоката на шарките, ако ги има, разбира се. Кофти би било след това да се гледат два елемента един до друг, но с различно направление на шарките!

Сглобяване на шкафа.

Тук вече може да се изявим в целия си блясък, защото този труд си струва да бъде спестен. Все пак освен сръчност са необходими и поне един минимум инструменти, както и определена свободна площ за монтаж. Ако не се разполага с подходяща работилница, монтажа може да стане и в нормална жилищна стая, на пода. Съгласие от страна на половинка, челяд, домашни любимци- този момент остава извън темата. Като утешение може да се отбележи, че не се очакват операции, които замърсяват доста и в голям периметър- прах, шум, вибрации, миризми. За работа на пода се очаква той да е твърд и доста добре нивелиран. Това последното е желателно да се провери, ако се работи след това с нивел и/или отвес. Също така пода трябва да е равен- без издутини, хлътвания и т.н. Тези моменти са доста съществени за успешния и качествен монтаж. Като вариант, в случай че пода не отговаря на тези изисквания, върху него може да се положат едно или няколко парчета ПДЧ- плоскост без ламинат, със съответната проверка на горните изисквания. За да не се купуват такива, може да се използват елементи от гардероби или други крупни мебели- например подвижните рафтове в тях. Временно, разбира се.

Закрепване на отделните елементи. Изборът на крепежи- обикновени и мебелни, както и методи на монтаж, е много богат. Класиката в близкото минало, с актуалност и сега, е дюбелирането. Използват се дървени дюбели, които нормално се закупуват. И в добавка- лепило за дърво. Методът понася сравнително добре натоварване, но изисква и прецизна работа- при напасването на дюбелите. Основната трудност идва от точността на разположение на отворите за дюбелите и тяхното добро оформяне като размер. За точно позициониране на отворите може да се използва специален водещ елемент за свредлото- кондуктор, частично или изцяло метален. Изработва се като „П”- образна скоба с точно разпробит в нея отвор за свредлото- и като диаметър, и като разположение. Отбелязването на местоположението на отвора върху панела също трябва да става прецизно. Ако не се използва кондуктор, желателно е разпробиването да стане на два етапа, за да се избегне т.н. бягане на свредлото. Първоначално си използва свредло с диаметър не повече от 1,5- 2 мм. След това се повтаря със свредло, което оформя същинският отвор. Ако се пробива първоначално с по- голям диаметър, следващото свредло има опасност да „разбие” същинския отвор- увеличава се доста диаметъра му спрямо желания. Тези операции е желателно да се отработят на някакво пробно парче от същия материал, като се очаква, че финалното свредло трябва да е примерно с 0,2 мм по- малък диаметър от отвора, който желаем да получим. При добре изработен отвор дюбелът трябва да се набива плътно по цялата му дълбочина. Ако се работи с кондуктор и едно свредло, то може да бъде със специално заточване отпред- с водещ връх и хоризонтални режещи ръбове, а не под конус. Не е проблем купуването на комплекти от така заточени свредла. При разпробиването трябва да се следи дали отделилите се стружки излизат нормално- обикновено се налага свредлото да се вади на няколко пъти, преди да се постигне нужната дълбочина. В противен случай може да се получи спичане на отделените стружки вътре в отвора и свредлото, ако е по- тънко, да се счупи; или пък отвора да се разбие. Дълбочината на свредловане трябва да е съобразена с общата дължина на дюбела. В елемента, който ще се сглобява втори, отворът за дюбела е желателно да остане по- дълбок с няколко милиметра- веднъж да не се получат неприятни изненади при монтажа, т.к. се набиват няколко дюбела едновременно, и второ в кухината да остане излишъка от лепило, което предварително се вкарва в отвора. По възможност да се работи с лека електрическа дрелка, която има възможност за регулиране на оборотите. Високи обороти при такова разпробиване почти винаги водят до брак.

Други методи за закрепване са специалните мебелни сглобки. Номенклатурата им е много богата- допълнителни тела, минификс и т.н. Поради това няма да се коментират подробности. За отбелязване тук е евентуалната необходимостта от специални свредла за оформяне на специфични, най- често глухи отвори. За разлика от дюбелирането, където се изисква прецизен отвор, при тези сглобки голяма част от отворите допускат доста голямо отклонение, т. к. през тях само минава някакъв метален елемент, който не изисква плътна сглобка с околния материал на мебелната плоскост. Предимство на този тип сглобки е способността им да поемат натоварване в повече посоки- усукване, срязване, натиск, опън. Докато например с дюбел опъновите не са препоръчителни. Друго предимство е възможността за многократен монтаж и демонтаж на съединението, както и възможност за някакво периодично регулиране.

Доста разпространен любителски метод е директното закрепване на елементите с винтове. Желателно е предварително да се оформи водещ отвор за винта, за да не се получи спукване на плоскостта при монтажа. Този отвор може да бъде примерно с около 0,3 мм по- малък диаметър от този на стъблото на винта /без височината на "резбата”/. При навиване на винта е добре той да се намаже леко с нещо за по- леко влизане в материала- например вазелин, кремче от SEXSHOP и т.н. Ако винтът е със скрита глава, необходимо е предварително да се оформи отвора, където тази глава остава след монтажа. Най- често се работи със свредло-обикновено или специално, както и други режещи инструменти. Желателно е винтовете да са специални за мебелни плоскости- като изработка на „резбата” им, галванично покритие, общо оформяне. Предлагат се и специални капачки за прикриване на видимата част от винта- главата им. Масово „заболяване” е да се купи първият попаднал винт от местната железария. Това се наблюдава и при „професионалисти”, макар че като цена се пестят някакви стотинки от стойността на целия шкаф.

За закрепване може да се използват също така и специализирани метални елементи- като ъглови планки, шини и т.н. Те са специфични и изборът им е според идейният ни проект. Може да се използват и в съчетание с някой от гореизброените методи. Обикновено разположението им трябва да бъде от вътрешната страна на шкафа или на места, които нямат визуален достъп, т.к. обикновено функцията им е чисто силова, а не дизайнерска. Има и такива елементи, които съчетават дизаин и едновременно носещи функции. Това най- често са разни колони, крачета и т.н.

Помощни и довършителни операции.

При един шкаф за аквариум има още няколко специфични моменти на етап проектиране, както и при самото му изработване. Може би един от най- важните е стабилността на шкафа. Това понятие е с доста широк смисъл. На първо място шкафа трябва да понася едно неспецифично за подобен материал статично натоварване- тежестта на бъдещия аквариум с цялото му оборудване. При по- големи водни обеми се налага шкафа да се подсилва с допълнителни елементи- пак от същия материал и/или най- често метални. Един от вариантите например, по който е изпълнен и моя шкаф, е вътре да се заложи предварително изработена метална конструкция. Не е задължително тя да има здрава връзка с мебелните елементи- да е фиксирана към тях. В някои случаи такава фиксация по- скоро би навредила с течение на времето, т.к. няма да допуска евентуално възникнала необходимост от регулиране на дадено съединение- в резултат на първоначално леко улягане на шкафа. Тази конструкция трябва да има възможност директно да предава усилието, което поема плота непосредствено под аквариума, към долния плот или краката на шкафа. Ако вариантът на изпълнение е без долен плот /дъно/, тогава металните крака на конструкцията стъпват директно на пода. Желателно е те да са изпълнени с подвижни пети- на резба, с които може да се отрегулирва височината на цялата метална конструкция, респ. частта от натоварването, което тя поема спрямо мебелните елементи. Ако е стоманена, антикорозионното покритие е задължително- боя и т.н. За укрепване може да се използват и отделни метални елементи. Някои се разполагат като колони в свободния обем, други може да бъдат фиксирани към странични стени или пък разположени диагонално в свободния обем. Всички тези елементи и конструкции обикновено поемат статичното натоварване от тежестта на аквариума. Желателно е шкафа да има и т.н. пространствена коравина. Тя тушира евентуално люлеене при обслужване, земетресение и др. неспецифични натоварвания. Тази коравина възпрепятства и появата на бъдещи деформации- местни и в по-голям мащаб. Коравината се постига още на ниво проект чрез влагане на елементи, които образуват с останалите затворени пространствени структури. Такива могат да бъдат неподвижно фиксирани хоризонтални вътрешни плотове, вертикални прегради, задни елементи /гръб/. Може да се използват и по- компактни елементи, най- често метални- ъглови планки с по- дълги рамена, вътрешни ъгли /кници/, метални профили /винкел, шина, кух профил, тръби/, метални обтяжки, шпилки и т.н.

Доброто проектиране, изработката, качествените и правилно подбрани материали трябва да осигурят дълъг живот на шкафа. С течение на времето не трябва да се получат деформации, промяна на нивелация, затруднена експлоатация /например заклинващи врати/. Важно условие за аквариумен шкаф е запазване първоначалната равнинност на плота, където се разполага аквариума. Постига се чрез конструкцията, която го носи и удачен избор на материала му. Друго важно условие е възможност за нивелация на готовото изделие. Това значи, че ако има налице долен плот, под него трябва да има елементи, чрез които може да се постигне това. Не е удачен вариант шкафът да стъпва на пода директно чрез този плот. Под пода обикновено се разполагат регулируеми по височина „крачета”. Такива може да се закупят заедно с останалия мебелен обков. Представляват комплект от метална планка с отвори за закрепване чрез винтове върху мебелния материал и централен резбови отвор, където се навива „болт”. Главата му е диск с достатъчно голяма площ, стъпваща върху пода. Този диск може да е „облечен” с каучуково или пластмасово покритие за предпазване от надраскване и оставяне на следи върху пода. Покритието осигурява и необходимото сцепление с пода, ако той е твърд и хлъзгав. Примерна нежелана ситуация- метални крачета върху гладък теракот, земетресение. Препоръчително е крачетата да се разполагат така, че да останат извън нормалната визия на шкафа. Същевременно трябва да се намират на подходящи места, за да могат да поемат товара по възможно най- директния начин от вертикалните елементи на шкафа. Това значи, че ако например страниците на шкафа са носещи, там, където те стъпват върху долния плот, на същото място отдолу трябва да има и крачета. Нивелирането на носеща метална конструкция може да се постигне по същия начин, като на местата за крачета се завари гайка или метална шайба с вътрешна резба и достатъчна дебелина. Там може да се завинтват същите крачета от обкова, обикновен болт или такъв с глава, чиято площ е увеличена. Минималният брой крачета естествено е три, но този вариант е по- скоро теоретичен. Обикновено практическият минимум е четири броя, по един за всеки ъгъл. Но нищо не пречи броят на крачетата да бъде увеличен, ако те са регулируеми. Например между крайните габаритни /ъгловите/ може да се вместят допълнителни. Също и някъде под централната част, при големи тегла, ако над тях има съответен носещ вътрешен елемент. При такова изпълнение обаче ще има затруднен или невъзможен директен достъп при нивелирането. Регулиране може да се извърши чрез няколкократно постоянно надигане на шкафа и завинтване на болта. Предварително е зададен луфт между челото му и пода. Замерва се стойността на този луфт. Болтът се развива на стъпки до пълното елиминиране на луфта. Меренето може да стане чрез набор от дълги пластини на луфтомер или някакъв листов материал.

Друг вариант на опори е чрез предварително изработени елементи от мебелната плоскост, с кантиране. Примерната им ширина е около 4-5 см и дължина, зависеща от местата на полагане под долния плот- там, където се разполагат и гореописаните крачета. Страничните крачета например може да бъдат дълги почти колкото е цялата ширина на шкафа. От естетическа гледна точка тези „крачета” трябва да остават по възможност също „невидими” при нормална визия. Закрепват се към долния плот със широката си част. Най- простият начин е чрез винтове със скрита глава, които се навиват отдолу. Предимствата на тези крачета са голяма им площ, върху която натоварването се разпределя равномерно. Това условие е необходимо при по- лабилни или „меки” подове, например покрити с балатум. Следва обаче неприятният и трудоемък момент на нивелацията. Тя може да стане с помощта на предварително изрязани ленти с ширина като тази на крачетата и различна дебелина. Лентата или набор от ленти се подпъхват под крачета, като след това те трябва да останат там „стегнато”- гаранция, че след натоварването на шкафа нивелацията няма да се промени. Изрязват се от ламарина, листова пластмаса, листов уплътнителен материал и т.н. При по- нетипични кривина на пода /например лека сферичност/ част от лентите може да не са подпъхнати под цялата дължина на крачето.

При нашият шкаф обикновено възниква необходимост и от технологични отвори върху мебелните плоскости, ако няма как по друг начин да се разположат трасетата на обслужващите системи. През тях обикновено преминават кабели и/или маркучи. По възможност разположението и броят им трябва да се уточни още на етап проект, а оформянето преди сглобяването на шкафа. Може да се извърши и в специализиран мебелен цех. Най- често формата на такъв отвор е кръгла, но нищо не пречи, с изключение на по-голямата трудоемкост, той да бъде с форма на квадрат, правоъгълник и т.н. Или дълъг процеп. Формата, размерите и разположението се съобразят и с типа на преминаващата през него комуникация. Ако това например са маркучи, там не трябва да има предпоставки за пречупването им след време. Или пък през отвора да може да премине маркуч заедно с крана, който остава към него при демонтаж. Обикновено след изрязването материалът се кантира трудно или това е невъзможно. При условие, че отворът е „невидим”, може да остане така. Ако се очаква там да се появи мокрене, желателно е незащитеният от ламинат материал да се боядиса с по- рядка боя, на няколко слоя, за да пропие в дълбочина. На лицеви места такъв отвор може да се покрие с подходящ елемент- комплект от обкова. Например подобен декоративен елемент „покрива” кръглия отвор за преминаващите кабели при компютърни плотове. Същият може да се вложи и тук. За правоъгълни се търси някакво рамково изпълнение. Отворът се изрязва след предварително очертаване по декоративния елемент. Може да стане и в домашни условия. Най- често се използва дрелка и/или пробивен трион /зеге/. За прорязване на кръгли отвори се продават набор от челни фрези с различни диаметри, които се закрепят към дрелка. Грубо оформяне на по- голям отвор може да се направи, като с обикновено свредло по очертанието се пробиват плътно един до друг проходни отвори. След отстраняване на материала се дообработва с прав шлайф, пила, тясно трионче, остро длето, шабър, нож, едра шкурка и т.н.

Завършеният и естетичен вид на един шкаф до голяма степен зависи от видимия обков- декоративни елементи, дръжки, лайсни и др. Част от обкова вече се коментира- при силовите му функции. Цялостният подбор зависи от нашето виждане за стил, покритие, материал. Подробен и конкретен коментар няма как да се направи- при богатата гама, която се предлага на пазара. Освен от личния ни вкус изборът на обков трябва да се съобрази и с околната мебелировка. Важен момент е изборът на панти при наличието на отваряеми елементи- врати и т.н. Тук също има голям избор. Трябва да се има впредвид, че ако пантата е за челна врата, която осигурява достъп до цялото оборудване и „складирани” аксесоари в шкафа, тя може би ще е една от най- натоварените панти в жилището ни. Ще „работи” ежедневно- при всяко хранене, включване/изключване на оборудването и други текущи обслужвания на аквариума. Поради това не е желателно да се икономисват средства за сметка на надеждност и дълготрайност.

Тъй като шкафът за аквариум не е обикновена мебел, се очаква рано или късно върху и/или в него да попадне вода, макар и в минимално количество. Мебелната плоскост е желателно да с водонепроницаем ламинат. Това важи само за лицевите страни. Проблемни са местата, където той липсва- рязове, отвори за комуникация, специални отвори за обков и т.н. Такива „голи” площи по възможност трябва да се защитят с кант, дори и да са на „невидими” места след монтажа. Изключение правят рязовете, които трябва да контактуват плътно с други елементи и един кант евентуално ще намали здравината на сглобката, както и прецизното напасване. Възможността за боядисване също е коментирана. В интерес на истината трябва да се отбележи, че нито кантирането, нито боядисването гарантират непроникване на вода в обема на мебелната плоскост. Тази защити са кратковременни- ако водата им „въздейства” продължително време, те поддават, особено кантовете. За това при констатация на воден теч той трябва веднага са се отстранява и водата да се подсуши. Може да се изпълнят и някои непреки мероприятия против „раздуване” на плоскостите. При шкафове с долен плот и поместени вътре филтърна система с външен филтър /канистър/ се прави плитка тавичка /вана/, която обхваща цялото дъно на шкафа. Не е задължително тя да е от твърд материал, може да се оформи и от мушама, балатум, РVC-фолио /брезент/ и др. гъвкави материали. Най- малко канистърът може да се постави в такава тавичка, той е един от най- податливите на теч елементи. Друго мероприятие е оформяне на ъглов кант от силикон при всички вътрешни ъгли между долния плот и вертикални мебелни елементи. Трябва обаче да се провери дали силикона ще „лепи” върху ламината, особено при такъв на тефлонова основа. Подобни защити се изпълняват лесно. Ако монтажът се предвижда да бъде само с механични свръзки, без лепене, може предварително всички ръбове /границата на канта и ламината/ да се напръскат със силиконов спрей или „намокрят” с течна силиконова смазка. След няколко часа непоетия силикон се забърсва. Вместо подмазване с вулканизиращ силикон вътрешните ръбове може допълнително да се напръскат с течен и след монтажа. Подобни водни течове биха се отразили негативно и на останалото оборудване, особено електрическото. Затова е желателно още на етап проектиране и подготовка на мебелните елементи по тях да се предвиди възможност за странично прикрепване или окачване на оборудване и комуникации. Особено уязвими откъм вода са ел. разклонители, командни табла и микропроцесорни управления, аератори. Да се избягва директното им поставяне върху пода на шкафа, където се очаква събирането на проникнала вода от теч.

Вътрешното разпределение на шкафа трябва да е подчинено на максимално удобство за достъп и обслужване на оборудването. За странично прикрепване и окачване вече се коментира. Друг вариант е проектиране на вътрешни рафтове, където да се разположат леки и дребни аксесоари, лекарствени опаковки, храни и др. Тези рафтове може да обхващат частичен обем и да са прикрепени конзолно върху вертикални елементи. Около специфично оборудване трябва да се предвижда достатъчно свободно пространство за леко обслужване- например канистър.

Поради лоша осветеност в затворените обеми на шкафа може да се появят затруднения при обслужването на разположените там комуникации. При изграждането на ел. инсталацията се монтира една или няколко маломощни крушки вътре в този обем. Включването им става с ключ, разположен в шкафа. В доразвитие тази система може да се автоматизира и да светва лампата/те при всяко отваряне на вратата/те.

Нормално е в шкафа да се разположат всички системи и оборудване на аквариума. Някой от тях обаче при работа отделят доста голяма количество топлина. Такива са конвенционални или електронни баласти на луминисцентно или МХ-осветление, електро-магнитни клапани, трансформатори и т.н. Те трябва да се разполагат на такива места, че да не създадат опасност от пожар при евентуална тяхна авария. Също така трябва да има около и над тях достатъчен свободен обем, който да гарантира нормалното им охлаждане. При плътно затворен шкаф отделената от оборудването топлина може да създаде проблем. Най- малко ще нагрява водата в аквариума, т. к. горният плот е най-натоварен термично. В подобен случай не помага съществено и меката подложка между този плот и стъклото, която обикновено е от топлоизолираща плоскост. Ако се предвижда отделяне на по- голямо количество топлина в шкафа, по него се правят вентилационни отвори. Те може да са „видими” и декоративно оформени. Нормално е да са разположени максимално високо по страничните стени на шкафа. При „тежки” случай в/по шкафа се поставят и вентилатори, които да изтеглят топлият въздух от вътрешността му.

Шкафът е готов, аквариумът е разположен върху него. Преди поставянето на грунд и пълнене с вода е желателно да се направят няколко контролни замервания- например луфта между врата/ти и околните около тях панели, разположение на вътрешна метална конструкция и т.н. При пълненето и след това тези размери се проверяват отново. Ако има съществена разлика в стойността им, особено при големи обеми вода, трябва да се направи анализ- дали това ще създава неудобства в процеса на експлоатация /например заклинва врата/, ще се отрази ли на сигурността, ще продължат ли да нарастват деформации, и т.н. Ако е необходимо, водата в аквариума може да се източи и шкафа да се укрепи допълнително- според характера на констатираните деформации. Това мероприятие не трябва да се отлага във времето, защото временните деформации може да останат постоянни дори след отстраняване на причиняващото ги натоварване.

http://aquariumbg.com/forum/index.php/topic,14512.0.html

Как да направим аквариум

2009-05-18T14:55:00.007+03:00

Може би ви се е случило да поискате да имате аквариум. Но поради ред причини не можете да закупите готов: дали от това, че нямате финансовата възможност или искате да видите какво можете да създадете. Искам да ви успокоя това не е толкова сложно. Просто ви трябва малко обяснение от “специалист“. За начинаещите предела на аквариума който могат да направят е 200 л. За по големи аквариуми рискувате да направите наводнение на няколко апартамента под вас или ако сте в къща да си причините доста щети. Което после може да наложи да дадете повече средства за ремонт и закупуването на нов аквариум.

Ако все още искате да си направите сами аквариум ви трябва следното :

-Стъкла
-Силикон и пистолет
-Хартиено тиксо

След като за по сигурно поне 7-8 пъти сте измерили мястото, където ще държите аквариума, трябва да пристъпите към разкрояването на стъклата. Искам да предупредя, че съществуват 2 начина на лепене (предполагам ще можете да си ги представите)

1. Стените стъпват на дъното
2. Стените са странично на дъното

По принцип за аквариуми над 50 л. се препоръчва да се използва 2-рия метод на лепене но темата е спорна и някои акваристи и майстори избират 1-вия метод на лепене.

Ще разгледаме изработката на аквариум по 2-рия метод.

Трябва да определим размера на стъклата които ще използваме като се водим от размерите на аквариума. Трябва да се съобразим и с това какво осветление ще слагаме, тъй като ако използваме луминесцентно осветление има стандартни дължини на лампите, с които трябва да се съобразим, за да не дойде после капака по-къс или да стърчи отстрани. От огромно значение има дължината и височината за дебелината на стъклото тъй като налягането на водата и водния стълб могат да причинят спукване (счупване на аквариума ). За пример ще дам по разпространен аквариум от 200 л. с размери 1000х400х500 (дължина/ширина/височина) дебелината на стъклото трябва да е 8мм. Ако искате да ползвате стъкло с размер 6 мм. при височина 500 мм. дължина не трябва да превишава 900 мм , а при дължина 1000 мм. височината не трябва да превишава 400мм.

Когато оразмерявате стъклата имайте в предвид, че само лицето и задното стъкло ще са с реалните размери които сте избрали а дъното и страничните стъкла ще са с по малко размери (като трябва да приспаднете и дебелината на силикона около 1-3 мм общо). Значи ако имате да правите аквариум с размери 800х400х450 д/ш/в и с дебелина на стъклото 6 мм. размерите би следвало да бъдат :

Лицевите ( 2 стъкла ) ...800х450
Дъно ( 1 стъкло )...........786х386
Странични ( 2 стъкла)..386х450

При аквариуми с по големи размери е необходимо да се отрежат и така наречените ребра (разпънки), които се залепват надлъжно в горната и долната част на лицевите страни, за да се намали огъването на стъклата, което може да доведе до счупване на стъклото (тяхната височина не трябва да е много голяма тъй като ще загрозяват аквариума).

Най-добре е след като вече сте изчислили размерите, да отидете с някой стъкларски цех и там да ви отрежат необходимите за вас стъкла. Можете да ги отрежете и сами, но за целта ще трябва да имате специален резец (марков, не евтин), голям плот за рязане и най-вече доста опит. Така, че придържайте се към стъкларския цех засега.

След като вече сме се сдобили с стъклата, трябва да ги обработим. Тъй като за сега в България е все още скъпо окантването на стъклата, ще приемем че не сме го окантили. Трябва да премахнем острите ръбове поради няколко причини: намаляваме възможността да се порежем, намаляваме възможността ръбовете да срежат силикона и да получим отлепяне и повишаваме здравината на залепяне. Премахването на острите ръбове става със следните подръчни материали: шкурка, дървено трупче, абразивен камък или точило, както и вода. Грубите ръбове премахваме и заглаждаме с точилото като не забравяме да мокрим с вода за да не “кърти” големи частици , като след тази обработка дошлайфаме ръбовете с шкурката.
Ако имате малко повече пари, това шлайфане може да ви бъде направено в стъкларския цех.

След приключването на тази операция трябва много добре да почистим стъклото тъй като то е мазно и зацапано(от пръстите, от опаковането и пренасянето). Почистването става с ацетон и парцал и при тази операция най важното е да почистите ръбовете и краищата на стъклото. Това изчистване е много важно и от него зависи колко добре ще се залепи аквариума - ако стъклото е мазно силикона няма да хване добре. Аз лично облепям стъклата с хартиено тиксо (струва 1-2 лв. и може да се купи от всеки офис-магазин или книжарница) по краищата като оставям място за силикона в ъглите, поради простата причина, че после по лесно се премахва излишния силикон от вътрешната страна на аквариума.

Следва избора на силикон - има много видове. Трябва да проверите силикона, които купувате дали няма да навреди на живите организми в аквариума (такива силикони са създадените против микроорганизми т.е така наречения санитарен силикон - има много марки които предлагат точно силикона, който ви е нужен. Няма да ги изброявам - има теми за силиконите в форума ни, просто използвайте търсачката. Само ще добавя, че в описанието трябва да е описано изрично че става за аквариуми.

Да започнем лепенето

Преди да започнете да лепите си изберете повърхност която е равна и мястото където ще лепите да е стабилно - най-добре на стабилна маса или шкаф. Слагаме силикона в пистолета за силикон:

Отрязваме от предния край на силикона толкова колкото ни е нужно долу-горе колкото е дебелина на стъклото, за да постигнем правилен шев. И започваме нанасянето на силикона на вече почистените стъкла. За тези, които не са лепили до сега - не се притеснявайте отначало нанесения силикон няма да е много равномерен но после ще свикнете да го правите както трябва.

Нанасяме силикон на предното стъкло и после на 1-то странично. На предното стъкло нанесения силикон трябва да е там, където ще бъде залепено за дъното и страничното стъкло, а на страничното само на мястото където ще бъде залепено за дъното: т.е. приготвяме тези три стъкла да бъдат залепени едно за друго и слагаме силикон само там. След това слагаме предното стъкло до дъното и го притискаме толкова че да няма “гладни” места, мехурчета и да не е голямо разстоянието м-ду 2-те стъкла. Хващаме страничното и пак по същия начин го долепяме до дъното, но тук особеността е, че трябва да го залепим и за предното стъкло. След тази операция обираме излезлия силикон от вън и аз поне залепям тиксо, което да държи 2-те стъкла едно за друго, за да мога да залепя и останалите, а също така и да не се налага да ги държа докато стегне. Повтаряме операцията и за другите 2 стъкла като 1-во слагаме страничното а после задното стъкло. При заглаждането на силикона, излязъл от вътрешната страна се ползва сапунена вода за да не залепва силикона по пръстите и за да станат равни шевовете и да стане ето така например:

Дори и да се наложат леки корекции на стъклата могат да бъдат направени, тъй като силиконът не е секундно лепило и може да се донаместят стъклата до към 15-20 мин. след започването на лепенето. Изчаква се 24 ч преди започнем отлепянето на хартиеното тиксо (ако сте го ползвали) и обрязването на излишният силикон. Следва залепянето на ребрата -ето как трябва да изглеждат те:

http://www.aquariumbg.com/forum/index.php?topic=7048.0

Направи си филтър за аквариум

2009-05-18T14:48:00.001+03:00

Необходими продукти:
- можете да си ги намерите от магазините за декоративни рибки или от домашни потреби

Пластмасова туба за вода - 5литра
Помпа за аквариум(filter) или тъй-наречените powerheads: 20-30лв.
Дунапрен, гъби(с едри пори): 2-3 лв.
Пясък(едър)
Lavarock(камъни от лава): продават се по 5-6лв за кутия.
2 Маркуча - дебел и тънък по 1лв метъра
опционално - Зеолит: 5-6лв. и Биоболс

Нека преминем към направата на филтъра:
Преценете какви маркучи да си купите спрямо отворите на Вашата помпа. Те трябва да могат плътно да се закрепват за входа и изхода на помпата.

Стъпка 1.
Свържете по-тънкия маркуч с входа за въздух на помпата, като изкарате края му извън тубата(филтъра) и аквариума. По-дебелия маркуч свържете с изходния канал на помпата - това е края от който ще излиза вече пречистената вода. Изкарайте другия край на дебелия маркуч извън тубата и го закрепете за противоположната част на аквариума.
Пример: Ако тубата е в лявата част на аквариума, закрепете маркуча на 1см. над водата в дясната част. За застопоряване може да използвате вакумни лепки за стъкло.
Поставете помпата в тубата.

Стъпка 2.
След това поставете поотделно в тубата предварително измитите и поставени в някои чорапогащник камъни Лаварок, Зеолит-а и пясъка. Целта е водата да минава през тези вещества без да се запушват.
Уплътнете всичко с дунапрена: напъхайте го така че да е максимално уплътнено за да няма как да стигат отпадъци до помпата и другите филтърни материали. Оставете 4-5см. празно постраноство между помпата и филтърните материали. В противен случай много бързо ще се задръсти филтъра.
Ако всичко е наред от напълнената до горе кофа трябва да излизат 3 неща: 1 кабел за захранване на помпата и 2 маркуча - дебел и тънък.

Стъпка 3.
Потопете тубата във водата до самото дъно на аквариума. Ако тубата е прекалено голяма за аквариума вземете по-малка примерно 3 литра. Не забравяйте да закрепите здраво отводния маркуч, така че да не излиза извън аквариума, защото иначе помпата че източи водата върху пода!!! Вече сте готови за включване към мрежата.

Оставете филтъра да действа поне 2 седмици като гледате потока на водата през изходния да е постоянен - тоест да не се задръства филтъра. След като се образуват нужните бактерии ще се радвате на една много добра филтърна система, която иначе би Ви коствала доста средства.

Поддръжка: Някои хора казват че този вид филтри нямат нужда от почистване. Лично използвам от 3 месеца подобна система без да се налага да се чисти. След 5-6 месеца е възможно филтъра да се задръсти. Щом усетите, че изходния поток вода е силно намалял това означава, че филтъра е замърсен и е нужно да го почистите. Затова извадете компонентите от пластмасовата туба и ги измийте обилно с вода. Качеството на филтрираната водата е като това при професионалните филтри за над 250Euro.

http://newiaqua.royalsbg.com/article-533.html

Направа на 3D фон за аквариум

2009-05-18T14:15:00.007+03:00

Необходими материали (за 50л аквариум с размери на стената 50х32см):

1 флакон плиуретанова пяна

1 флакон силикон

здраво макетно ножче

варовикови камъни

пясък

Започваме...

Първо си приготвяме камъните, които смятаме да използваме за фона. Моите бяха от т. нар. алпинеуми – натрошени парчета, не много малки, но и не прекалено големи. Общо взето няма проблем камъните да са по-тежички, но трябва да е внимава, затова е добре да изберете по-плоски парчета или по-дребни. Всички трябва да бъдат измити от прах и кал.

така изглеждат току-що наредените в пяната камъни

Слагаме аквариума с дъното настрани, така че да легне върху подложка на задната си стена, която трябва да ни е под ръка. За подложка може да ползвате стиропор, стар мокет или какъвто и да е парцал.

с макетни ножчета се изрязва ненужната пяна

С полиуретановата пяна покриваме един от долните ъгли на аквариума и започваме да редим в нея камъните. Общо взето тук няма нищо сложно – важно е да подберем по-едрите и тежки камъни за дъното – т.е. да ги сложим първи, а по-дребните за накрая, така че да не бъде прекалена тежестта в горната част на аквариума. Аз лично поставих дори няколко камъка един върху друг отначало и в крайна сметка се получи приятен наклон, който логично завършва в дъното на аквариума. За повече обем и в горните части може да сложите камъчета с неправилни форми, но все пак не обемисти.

Когато се справите с реденето на камъните и успеете да се омажете с полиуретанова пяна, оставете акварима за няколко часа, така че творението ви да се врвърди. Пяната при мен увеличи обема си около 3 пъти и почти не виждах камъните. Тук идва ролата на макетните ножчета. Добре е да имате няколко размера, така че да изрязвате само това, което искате, пък и с по-малкото се стига до неудобните места около камъните.
След като сте изрязали излишната пяна и сте оформили фона, силиконът влиза в действие. С него намазвате всички участъци, където се вижда пяна. Не камъните! И веднага ги посипвате с чист от прах и сух пясък. При мен тази част не се получи добре, тъй като пясъкът ми беше мокър, а и е прекалено бял, за да има ефект. Затова е добре да ползвате по-кафеникав пясък и с по-едра фракция. Как се работи със силикон при такива ситуации за мен бе почти мистерия, тъй като трябваше да го размазвам. В упътването пише да се ползва намазана със веро/сапун шпакла – колко е удачна в случая е друг въпрос.

след майсторенето, преди пробното пълнене за седмциа

инсталиране на филтър и вече пълен

Надявам се този материал да ви е полезен. Аз лично харесвам много крайния резултат при мен, виждате го на снимките, но по самия аквариум има какво още да се пипне. Следва да му сложа добро осветление, с което да позеленее фонът и да стане още по-реалистичен и приятен за окото. Освен това този 3D фон е подходящ за „засаждане” на растения в него. Примерно анубиаси или микрозориум.

в завършен вид

Важно: Добре е при работа да ползвате ръкавици и дори маска. В Бриколаж и останалите подобни хипермаркети се продават компекти – маска за очи, уста и нос и ръкавици за 5лв. В противен случай си пригответе шишенце разредител, с който да чистите ръцете си и дано само те да са нацапани – неизбежно е. Освен това миризмата е остра и неприятна, в указанието на силикона и пяната неслучайно пише да се ползват маски.

http://www.africancichlids-bg.com/forum/index.php?topic=654.0

Тапетите

2009-05-18T12:38:00.000+03:00

Историята на тапета започва в древен Китай, първо, защото в Китай е създадена хартията и второ, защото китайците лепели оризова хартия на стените на къщите си още около 200 г. пр. Хр. Те украсявали панели от оризова хартия с ръчно нарисувани птици, цветя, религиозни символи и пейзажи. В Европа най-ранният фрагмент на тапет е открит на греда в колежа “Кристи” в Кембридж, Англия и датира от 1509 г. През 1599 г. във Франция е основана гилдия на хората, които се занимавали с лепене на тапети, макар че за целта тогава се използвали малки платна за декорация.

Вече е очевидно, тапетите триумфално се завръщат.

Тапетът е познат вече стотици години и дори да ни се струва, че не се е променил много, истината е друга. Противно на всеобщото схващане, тапетът се развива и еволюира с изминаващото време. Днес новият му имидж се налага толкова бързо, че довчерашните скучни и банални тапети с още по-банални десени, вече са почти забравени. Кое е това, което направи новите тапети по-търсени и популярни от всякога? Ами с тях може да се постигне всичко - от очарованието на античната мазилка до екстравагантния ултрамодерен дизайн, при това с изключително лесни методи и средства. Тапетите могат да преобразят всяка стая. Нещо повече - изборът е толкова голям, че дори е доста трудно да се спрете на някой от тях.

Безбройни са ефектите, които могат да се постигнат чрез тяхното комбиниране, поставени хоризонтално, вертикално или дори диагонално. Но има и още плюсове. Новите тапети освен с атрактивен дизайн печелят и със свойствата си. Пропускливите, нетъкани материали не хващат плесен във влажните зони на стената. Миещата повърхност лесно се поддържа чиста. Те са плътни, здрави, устойчиви на външни наранявания и светлина.

Тапетите имат две основни предназначения – за обществени сгради и за дома.

Най-популярното приложение на тапетите е за дома, като предимство при тях е, че те са по-лесни за залепване в сравнение с тези за обществени сгради. Друга основна разлика е в многообразието: докато в жилищните интериори на практика може да се експериментира смело и всичко е подчинено на вкуса на дизайнера или собственика, в обществените сгради правилата са по-строги и търсенията се ограничават в по-семпли варианти. Друг е въпросът с помещенията за обществено ползване, където умишлено се търси провокация и силно внушение.

Там идеите надхвърлят многократно представите ни, но целта си струва – тапетите изиграват съществена роля за крайното възприятие. Много популярни в последно време са стените, решени с дигитални тапети. Усещането за тапет се губи, тъй като образът надхвърля размерите, с които сме свикнали да асоцираме хартиените ролки. На практика всяко едно хрумване, колаж и компютърен образ могат да бъдат „прехвърлени” върху стената, за да разчупят визията и представите ни.

Ретро тапетите са една от основните интериорни тенденции за 2008 г.
Със сигурност ние всички имаме спомени за тапетите от дните на нашето детство. Днес добрият стар тапет се завръща „пременен”, за да... впечатли и провокира. Той изглежда различно, въздействащ с оригинални, текстури, десени и ярки цветове. И тези, които някога са имали афинитет към него, днес имат реалния шанс да демонстрират отново невероятните му възможности.
Актуалните цветове са от меко деликатно кремаво, неутрални оттенъци, egg dug (цвета на черупката на патешко яйце), шартрьоз (бледезелен цвят) до елегантните сенки на изгоряло оранжево, дълбоко кафяво и китайско червено.

Мотивите се срещат във всевъзможни комбинации, апликации и арт хрумвания - от ръчно нарисувани флорални мотиви до традиционно подчертани дамаски и съвременни многоцветни райета. С тапетите обликът на стените излиза далеч извън границите на стерeотипа, защото изкуството и модата са фактори, които дават своето отражение. Докато по-ранните тапети съответстват на стиловете при гоблените, днес модните тенденции се включват и тапетът става все по-различен. Аналогията със стила на дрехите, технологиите и много други тенденции в днешно време е много пряка, тапетите започват да отразяват вкуса и настроението на собственика на дома. С неимоверния напредък на технологиите методът за принтване на тапети също се усъвършенства и докато доскоро се използваше предимно офсетов печат днес все по-популярен е дигитално принтваният тапет. Не се заблуждавайте, дигиталният тапет няма нищо общо с загубилия слава фототапет, украсяващ стените ни като единствена възможна алтернатива.

Уникални тапети, тапети по поръчка - вече е възможно да се насладите на любимата си картина, заемаща цялата стена в дневната или на спомена от най-хубавата ви ваканция... всичко, което може да се улови с камера, може да се превърне в тапет. Дори и да нямате дигитално копие на снимката, която искате да превърнете в тапет, всякакви съмнения относно качеството и крайния продукт са лесни за преодоляване, защото можете да получите мостра, от която се вижда качеството на бъдещия тапет.

ПОЛЕЗНО:
От какво са изработени тапетите

Първата крачка при избора на тапети е материалът. Тапетите са изработени от най-различни видове материали. Когато избирате тапети, прочетете внимателно етикета относно спецификациите, свързани със залепването и почистването.

Релефни (щанцовани)
Материалът, от който са изработени, е текстурирана хартия, която може да е нарисувана, почистват се лесно, залепват се лесно, покриват стените перфектно.

Фабрични
Това са тапети на текстилна основа, залепват се трудно, а за почистването им е необходима специална паста.

Flocks
Тези тапети са с шарка с кадифено подобен релеф върху хартия или винил, средна сложност при почистване, трудни са за залепване. Не всички видове са миещи се и лесни за поддръжка.

Фолирани
Материалът на тези тапети обикновено е хартия с металически отблясък. Лесно се почистват, но трудно се поставят. Добавят блясък към помещението, като отразяват светлината, но могат да се поставят само на стени без дефекти и недостатъци.

Grass-cloth
Изтъкани са от дълги растителни нишки, трудно се почистват, трудно се поставят, и трябва да се използва определено лепило, за да се избегне пропускане. Трудно се отстраняват от стената.

Винилни
По-голямата част от основата им е винил. Лесно се почистват, залепват и премахват. Предпочитан избор за бани. Търсете тапет с ленена или памучна основа за помещения с висока влажност.

Variovlist Basic (ERFURT) - нови технологии при тапетите осигуряват възможност за лесен и сравнително чист начин за обновяване на дома. С тях е възможно да се направи безпрашен ремонт, като се изгладят и покрият дефектите, чрез тях се “грундира” стената, за да може след това да се декорира с тапет или да се боядиса. Те са еластични, непропускливи и влагоустойчиви.

Rauhfaser ( ERFURT) - друга разработка в сферата на тапетите дава възможност да изгладите неравностите и да прикриете пукнатините. Материалът се състои от няколко пласта хартия, с вплетени в нея дървени частици. Подходящ е за вътрешна и за външна употреба. Той не се къса и чупи и поради това може да се използва за покриване на пукнатини по стените.

Обръщайте внимание на десена
Десенът на тапетите определя ефекта, който искате да получите. Основна характеристика на десена е начинът, по който основната щампа е разположена.
Хоризонтален десен прави стаята оптически по-широка. В някои къщи таваните и стените може да не сключват перфектен прав ъгъл. За да се направи това по-незабележимо, избягвайте тапети с хоризонтални мотиви.
Вертикален десен – таваните изглеждат по-високо. В някои къщи стените не са под прав ъгъл или перфектно вертикални. За да направите това по- незабележимо не се препоръчва да използвате вертикално десенирани тапети.

За и против тапетите грундирани с лепило
Производителите на тапети са подобрили процеса на поставяне на тапети, като са създали няколко различни вида тапети.
Тапети, предварително грундирани (подготвени) с лепило. Използва се воден или фабричен активатор, за да се активира лепилото.
Самозалепващи се тапети (тип стикер), които не изискват лепило, вода или активатор. Вие просто отлепвате основата и лепите на стената.
Негрундирани тапети – това са тапети, които нямат лепило (грунд). Тези тапети са известни като сухи тапети. Изисква се лепило за залепване. Трябва да се използва тапетно лепило, препоръчано от производителя.

Колко е лесно да се свалят?
Нещо основно, което трябва да имаме предвид, е възможността за сваляне на тапетите. Много от грундираните или самозалепващи се тапети лесно се отлепват и свалят. Не грундираните тапети са по-трудни за премахване.

Въпроси, на които трябва да се отговори
Изборът на тапети е нещо повече от избор на цветове и шарки. Винаги четете внимателно етикета, където е отбелязано какъв е видът на материала, от който са изработени, начина на залепване и степента на грижите за поддръжка, която се изисква. Следва списък на термините, които трябва да търсите на фабричните етикети. Термините ще ви помогнат да ограничите търсенето си в огромния избор на пазара.

Дали тапетът е:
Устойчив срещу замърсяване? - Подходящ за кухни, коридори, детски стаи.
Миещ се? - Подходящ за детски стаи и коридори.
Влагоустойчив? - Подходящ за бани.
Грундиран? - Не се нуждае от лепило, а само от вода.
Самозалепващ се? - Няма нужда от лепило и подготовка преди лепене.
Лесни за сваляне и отлепване? - Подходящи, ако лесно си мените вкуса.
Текстурирани? - Скриват недостатъците на стената

Автор: Мая ЯНЕВА

http://www.ka6tata.com/articles.php?artid=198&magazine=29&the=%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B9%2003/2008

Как се поставят тапети ... ?

2009-05-18T12:19:00.000+03:00

Тапетите придават на жилището уют и топлина, изолират от студа и шума. Повредите по тях се поправят лесно. Облепените с тапети по-малки помещения изглеждат по-големи, ако се изберат по-светли тапети и с по-дребни фигурки. За по-големите помещения могат да се използуват тапети с по-едри шарки и по-плътни цветни тонове. Тапетите не трябва да се лепят направо върху голи стени, а върху пласт от предварително налепени вестници или върху подложка, която едноврменно служи и като изолация срещу студа и шума.

Книжните тапети са по-евтини, но са по-малко трайни, по-трудно се лепят и са по-тънки.
Миещите се тапети, макар и по-скъпи, оправдават стойността си, тъй като превъзхождат останалите видове стенни покрития в хигиенично отношение, а от друга страна, са и по-трайни.

Нарязване и залепване на тапетите. Измазаните, чисти, здрави и сухи вътрешни стени на жилищните помещения могат да се облепят с тапети при условие, че не са алкални, т. е. наскоро боядисани с варни бои. В новите постройки тапетите се поставят няколко месеца след измазването им, за да може варта под действието на въздуха да се превърне в неутрален калциев карбонат.

Стените, върху които за пръв път ще се лепят тапети, трябва да се изгладят с пемза и да се намажат с 5 %-ен воден разтвор от туткал (50 г туткал, разтворен в 1 л вода). Той се нанася с голяма бояджийска четка с дълги косми. Върху подготвената стена след пълното й изсъхване се налепят вестници или други хартии. Лепилото се нанася върху хартията също с голяма четка, намазаната повърхност се залепва върху стената и с четка или длан се упражнява натиск отгоре надолу.

Има два вида лепило за тапети — целулозно и декстриново лепило. И двата вида лепило се разтварят в хладка вода, като се оставят да се накиснат за около 2 — 3 часа. Пластмасовите тапети се лепят с лепилото Ц-200.
Контактите и ключовете от електрическата инсталация трябва да се свалят от стените, а местата на дюбелите се маркират с малки гвоздейчета.

Нарязване на тапетите. Тапетите се продаваг обикновено на ленти с дължина от 7 до 10 м и широчина от 48 до 53 см, завити на ролки. Винаги трябва да се купува поне една ролка в повече от изчисленото количество, за да се коригират евентуални повреди по облицовката. Платната от тапети трябва да се измерват точно и да се отрязват под прав ъгъл. При тапетите с отвесни шарки това става много лесно. При тапети, десенирани с цветя или други фигури, трябва безусловно да се внимава. Те трябва да пасват точно едни върху други при всички платна.

При покупката на тапети трябва да се внимава цветът на отделните рула да е еднакъв, тъй като не са изключени известни разлики.

Тапетите се нарязват най-добре върху дълга или разтегателна маса, поставена в средата на стаята. Под ръка трябва да са и някои по-тежки предмети, четка и др., за да може при срязването тапетите да останат изпънати. Те не трябва да се навиват отново на руло. Начинът на нарязването им зависи от шарките. Рулото се развива с шарките нагоре и се притиска с тежък предмет. Лентата се отрязва точно под прав ъгъл, като се наддава около 5 см. Следващото платно се налага върху току-що отрязаното първо платно, така че маркировката им да съвпада точно. Наредените едно върху друго платна, след като се нарежат, но се обръщат така, че лицето им да остане отдолу.
Нанасяне на лепилото. Отрязаните ленти се поставят върху отдалечения край на масата. Върху едната им половина се нанася по-дебел слой лепило; платното се издърпва бавно към предната част на масата и лепилото постепенно се размазва, като при нужда се поставя още от него. Намазаната с лепило лента се прегъва, така, че да не се получи ръб, като горната й част се оставя по-къса.

Залепване. Преди да пристъпим към лепенето на тапетите, всички по-трудно достъпни места по стената, каквито са ъглите, местата над прозорците, до перваза, около електрическите контакти и ключовете, също се намазват с лепило. Всички метални части се намазват с нитроцелулозен лак, за да се предпазят от ръжда. Тапетите се лепят най-добре от двама души. Започва се предпазливо най-напред в един от ъглите на стаята, като се провери с отвее или по предварително начертана с черен молив перпендикулярна линия под тавана. При това част от тапета, ширска 4 —5 см, трябва да застъпи и от съседната стена. За тази цел единият се качва по стълбичката с прегънатото платно, отпуща долния му край и залепва горния край на края на стената или по маркираната по нея линия, като притиска силно горния ръб. След това залепената част от тапета се притиска отгоре надолу с чиста и мека четка, а също наляво и надясно, като не се забравят и ръбовете. Помощникът, който поддържа долния край на тапета, го освобождава, отпущайки го внимателно по стената надолу. И пак с четка по описания по-горе начин лентата се притиска и приглажда върху стената. С ръка долният й край се притиска до перваза на пода, като частта от нея, която остава да стърчи, се изрязва по-късно. Ако при лепенето са се образували нагъвания и бръчки, най-добре е лентата да се отдели внимателно от стената и да се залепи наново. Малките мехурчета, образувани след залепянето на тапета, не бива да се притискат — те ще изчезнат при изсъхване на лепилото и тапетът ще се изпъне.

Работата, свързана с облепянето на ъглите и ръбовете на стените, е малко по-сложна. Нишите под и около прозорците и цоклите се облепват най-накрая. Местата на контактите и ключовете, чиито капаци са свалени предварително, се покриват отгоре с тапета и след като лепилото изсъхне, се изрязват с остър нож. Тапетите трябва да съхнат при обикновена температура и в отсъствие на въздушно течение. Ако някъде се покаже излишно лепило, то се отстранява с влажна кърпа. След окончателното завършване на работата по облепването с тапети помещението трябва да се проветрява още няколко дни.

Изчисляване на тапетите. Ако трябва да облепим стая с размери 5 на 4 м, най-напред изчисляваме нейната обиколка: 5+5 + 4+4=18 м. Разделяме обиколката на широчината на тапетите, например 0,50, и намираме броя на необходимите платна, 18:0,50=36. Височината от перваза на пода до тавана е обикновено 3 м, което значи, че едно руло с дължина 10 м ще стигне за 3 платна, т. е. 36 платна, разделени на 3, дават броя на рулата, необходими за облепването на стаята. В нашия случай той е равен на 12 (36:3). Повърхността на прозорците и вратите трябва да се извади от общо изчислената повърхност. Трябва също да се предвидят тапети за поправки.

Поправка на повредени тапети. При повреда на тапетите мястото може да се подлепи от резервните парчета, които сме запазили при поставянето им. За тази цел изчертаваме с молив размерите на парчето, необходимо за закриване на повредата, изрязваме го от тапета зад мебела и го поставяме на необходимото място, като нагласяваме шарките му да съвпадат с шар ките на повредения тапет. След това изрязваме с остър нож повреденото място по размерите на кръпката, изстъргваме лепилото от основата и от отлепения тапет и го залепваме отново с прясно лепило.

http://www.polezno.info/postavyane-na-tapeti-83.html