Приятели: Велоклуб БУЛБАЙК |Авто Гуми | Pit Stop Tuning Shop | Pitstoptuning Blog | Viptuning.bg | Viptuning Blog | Тунинг Фест | Коктейли | Sepultura | Pitstoptuning форум | Fk-Automotive | Watereffect-bg | Hamann | Brabus | KN Filters | D&W Tuning | Sprint Booster | Mydizain | Onebg | DigDice | Форум Силистра | Google Earth Forum

понеделник, 18 май 2009 г.

Проектиране и изработка на шкаф за аквариум

Изборът на материал.

Темата е за класически шкаф- тип мебел. За изработката се използва мебелна плоскост- основен материали при на корпусна мебел, наред с естествената дървесина. Най- предпочитано е ламинираното ПДЧ- пресовани дървени частици, с двустранен ламинат. Друг подходящ материал е MDF /Medium Densdy Fiberboard/- много дребни дървени частици, слепени под налягане, с голям избор като цвят на ламината. Ползва се с предимство при изработка на профили, челни елементи, врати, чекмеджета. Решение може да бъде и термоплот- с повишената си устойчивост на натоварване и повърхностни интервенции. Цветовата гама на ламината, ако няма други съображения, трябва да бъде в тъмни нюанси. Сполучлив избор са сивият или черният цвят. При покупката, ако има възможност, избраният лист от ламиниран материал се оглежда внимателно. Търсят се евентуални производствени дефекти, такива при последващото му транспортиране и склад, местни и цялостни измятания. Проверява се също така и за дефекти /раздувания/ на материала вследствие евентуално намокряне- особено по ръбовете на листа. Така ще се спестят доста бъдещи ядове и последващи разправии с некоректен продавач.


Оформяне на елементите на шкафа.

Разрязване на мебелните плоскости на отделни панели. Рязането с ръчен трион няма да подлежи на коментар. Следващият по приемлив вариант е с електрически инструмент. Най- достъпен е т.н. прободен трион, или зеге. Макар че със зеге при такива плоскости обикновено става порнография- крив, усукан ряз, с наръфан ламинат. Крайният резултатът не се влияе много от качеството на машинката. При последващото кантиране след това идва ред на големите сълзи. Приемлив вариант е с ръчен циркуляр, но за перфектно рязане трябва специален диск и качествена машинка. Зъбите на диска са със запоени отпред твърдосплави пластини /видия/, заточени по особен начин- с т.н. мустаци при края на режещия ръб. По този начин се избягва запрятането или откъртване на ламината при излизането на зъба от плоскостта /в процеса на рязане/. Тези дискове работят оптимално при определени обороти. Като допълнение е необходим линеал с подходящо закрепване, по който да се води циркуляра, евентуално и маса. Вариант би бил и стационарен циркуляр, тип “хоби”. Макар че тук може да възникнат проблеми с поддържането на плоскостите при големи габарити върху работния му плот.

Кантиране у дома.

Прави се избор на кант според материал, ширина, дебелина и оцветяване. Понякога изборът на подходящите кантове може да струва повече време и нерви, отколкото на материала за шкафа. В домашни условия лепенето им става по популярния от край време начин- термично, с ютия. Следва още един тънък момент- изрязване на излишния материал. Тук трябва да се внимава острието на режещия инструмент да не навлезе към частта, която би трябвало да остане. Обикновено след това е необходимо фино зашкуряване или пилене. Монтажът у дома не позволява в повечето случай да се ползва цялата гама дебелини и материали за машинно кантиране поради технологични причини.

Като заключение.

Ако живеете в по-голямо населено място, където има борси за мебелни плоскости, купувайте от там цял лист или парче /ако продават така/, режете там и също там кантирайте. Тези операции обикновено вървят ръка за ръка в повечето борси. Цените за труд при рязане и кантиране са такива, че си заслужава спестяването на нашия труд. Професионалното машинно качество трудно се постига в къщи. Ядовете при този вариант са най- малко и ако изключим грешки при разкроя, всички други остават за изпълнителя. Разкроят обикновено е за сметка на купувача- по наша скица. Затова е необходимо преди поръчката да сме наясно почти с цялата визия на шкафа, включително и с обкова. Например има значение какво разстояние ще остане между врата и страница при използване на клавирна панта. Изборът на кант също е наш, с евентуална консултантска помощ от продавача- материал /ABS, PVC и т.н./, цвят, дебелина. Дебелината задължително се включва в разчетния проект. За един шкаф може да се използват няколко материали, цвята и дебелини кантове, според функцията на всеки елемент от бъдещата мебел.

Разкрой при професионално разрязване.

Обикновено борсите дават някакви изходни препоръки след избора на материала. На изходния лист се оставя по една технологична ивица от дългата и късата страна- около 5 см например. След тях започват нашите елементи. Понеже се работи с циркуляри, желателно е при оптимизиране на разположението на елементите да се предвижда как дисковете им ще “излизат”- ряза да не свършва срещу друг елемент например. Повече от желателно е някои елементи да бъдат разположени съседно един на друг и да се получат при един ряз. Такива са например страничните- там и малки разлики във височината им може да доведе до невъзможност за качествена сглобка след това, да не говорим за визия. Значи височината им трябва да се получи е едно рязане. Същото важи евентуално и за врати, ако се две или повече на брой. Ще трябва да се осведомим за ширината на ряза, който се получава от режещия диск и тя да се предвиди при оразмеряване на отделните панели. В монтажните им размери трябва да се включи и дебелината на кантовете. При оптимизиране на разположението на панелите върху листа трябва да се съобразява и посоката на шарките, ако ги има, разбира се. Кофти би било след това да се гледат два елемента един до друг, но с различно направление на шарките!

Сглобяване на шкафа.

Тук вече може да се изявим в целия си блясък, защото този труд си струва да бъде спестен. Все пак освен сръчност са необходими и поне един минимум инструменти, както и определена свободна площ за монтаж. Ако не се разполага с подходяща работилница, монтажа може да стане и в нормална жилищна стая, на пода. Съгласие от страна на половинка, челяд, домашни любимци- този момент остава извън темата. Като утешение може да се отбележи, че не се очакват операции, които замърсяват доста и в голям периметър- прах, шум, вибрации, миризми. За работа на пода се очаква той да е твърд и доста добре нивелиран. Това последното е желателно да се провери, ако се работи след това с нивел и/или отвес. Също така пода трябва да е равен- без издутини, хлътвания и т.н. Тези моменти са доста съществени за успешния и качествен монтаж. Като вариант, в случай че пода не отговаря на тези изисквания, върху него може да се положат едно или няколко парчета ПДЧ- плоскост без ламинат, със съответната проверка на горните изисквания. За да не се купуват такива, може да се използват елементи от гардероби или други крупни мебели- например подвижните рафтове в тях. Временно, разбира се.

Закрепване на отделните елементи. Изборът на крепежи- обикновени и мебелни, както и методи на монтаж, е много богат. Класиката в близкото минало, с актуалност и сега, е дюбелирането. Използват се дървени дюбели, които нормално се закупуват. И в добавка- лепило за дърво. Методът понася сравнително добре натоварване, но изисква и прецизна работа- при напасването на дюбелите. Основната трудност идва от точността на разположение на отворите за дюбелите и тяхното добро оформяне като размер. За точно позициониране на отворите може да се използва специален водещ елемент за свредлото- кондуктор, частично или изцяло метален. Изработва се като „П”- образна скоба с точно разпробит в нея отвор за свредлото- и като диаметър, и като разположение. Отбелязването на местоположението на отвора върху панела също трябва да става прецизно. Ако не се използва кондуктор, желателно е разпробиването да стане на два етапа, за да се избегне т.н. бягане на свредлото. Първоначално си използва свредло с диаметър не повече от 1,5- 2 мм. След това се повтаря със свредло, което оформя същинският отвор. Ако се пробива първоначално с по- голям диаметър, следващото свредло има опасност да „разбие” същинския отвор- увеличава се доста диаметъра му спрямо желания. Тези операции е желателно да се отработят на някакво пробно парче от същия материал, като се очаква, че финалното свредло трябва да е примерно с 0,2 мм по- малък диаметър от отвора, който желаем да получим. При добре изработен отвор дюбелът трябва да се набива плътно по цялата му дълбочина. Ако се работи с кондуктор и едно свредло, то може да бъде със специално заточване отпред- с водещ връх и хоризонтални режещи ръбове, а не под конус. Не е проблем купуването на комплекти от така заточени свредла. При разпробиването трябва да се следи дали отделилите се стружки излизат нормално- обикновено се налага свредлото да се вади на няколко пъти, преди да се постигне нужната дълбочина. В противен случай може да се получи спичане на отделените стружки вътре в отвора и свредлото, ако е по- тънко, да се счупи; или пък отвора да се разбие. Дълбочината на свредловане трябва да е съобразена с общата дължина на дюбела. В елемента, който ще се сглобява втори, отворът за дюбела е желателно да остане по- дълбок с няколко милиметра- веднъж да не се получат неприятни изненади при монтажа, т.к. се набиват няколко дюбела едновременно, и второ в кухината да остане излишъка от лепило, което предварително се вкарва в отвора. По възможност да се работи с лека електрическа дрелка, която има възможност за регулиране на оборотите. Високи обороти при такова разпробиване почти винаги водят до брак.

Други методи за закрепване са специалните мебелни сглобки. Номенклатурата им е много богата- допълнителни тела, минификс и т.н. Поради това няма да се коментират подробности. За отбелязване тук е евентуалната необходимостта от специални свредла за оформяне на специфични, най- често глухи отвори. За разлика от дюбелирането, където се изисква прецизен отвор, при тези сглобки голяма част от отворите допускат доста голямо отклонение, т. к. през тях само минава някакъв метален елемент, който не изисква плътна сглобка с околния материал на мебелната плоскост. Предимство на този тип сглобки е способността им да поемат натоварване в повече посоки- усукване, срязване, натиск, опън. Докато например с дюбел опъновите не са препоръчителни. Друго предимство е възможността за многократен монтаж и демонтаж на съединението, както и възможност за някакво периодично регулиране.

Доста разпространен любителски метод е директното закрепване на елементите с винтове. Желателно е предварително да се оформи водещ отвор за винта, за да не се получи спукване на плоскостта при монтажа. Този отвор може да бъде примерно с около 0,3 мм по- малък диаметър от този на стъблото на винта /без височината на "резбата”/. При навиване на винта е добре той да се намаже леко с нещо за по- леко влизане в материала- например вазелин, кремче от SEXSHOP и т.н. Ако винтът е със скрита глава, необходимо е предварително да се оформи отвора, където тази глава остава след монтажа. Най- често се работи със свредло-обикновено или специално, както и други режещи инструменти. Желателно е винтовете да са специални за мебелни плоскости- като изработка на „резбата” им, галванично покритие, общо оформяне. Предлагат се и специални капачки за прикриване на видимата част от винта- главата им. Масово „заболяване” е да се купи първият попаднал винт от местната железария. Това се наблюдава и при „професионалисти”, макар че като цена се пестят някакви стотинки от стойността на целия шкаф.

За закрепване може да се използват също така и специализирани метални елементи- като ъглови планки, шини и т.н. Те са специфични и изборът им е според идейният ни проект. Може да се използват и в съчетание с някой от гореизброените методи. Обикновено разположението им трябва да бъде от вътрешната страна на шкафа или на места, които нямат визуален достъп, т.к. обикновено функцията им е чисто силова, а не дизайнерска. Има и такива елементи, които съчетават дизаин и едновременно носещи функции. Това най- често са разни колони, крачета и т.н.








Помощни и довършителни операции.

При един шкаф за аквариум има още няколко специфични моменти на етап проектиране, както и при самото му изработване. Може би един от най- важните е стабилността на шкафа. Това понятие е с доста широк смисъл. На първо място шкафа трябва да понася едно неспецифично за подобен материал статично натоварване- тежестта на бъдещия аквариум с цялото му оборудване. При по- големи водни обеми се налага шкафа да се подсилва с допълнителни елементи- пак от същия материал и/или най- често метални. Един от вариантите например, по който е изпълнен и моя шкаф, е вътре да се заложи предварително изработена метална конструкция. Не е задължително тя да има здрава връзка с мебелните елементи- да е фиксирана към тях. В някои случаи такава фиксация по- скоро би навредила с течение на времето, т.к. няма да допуска евентуално възникнала необходимост от регулиране на дадено съединение- в резултат на първоначално леко улягане на шкафа. Тази конструкция трябва да има възможност директно да предава усилието, което поема плота непосредствено под аквариума, към долния плот или краката на шкафа. Ако вариантът на изпълнение е без долен плот /дъно/, тогава металните крака на конструкцията стъпват директно на пода. Желателно е те да са изпълнени с подвижни пети- на резба, с които може да се отрегулирва височината на цялата метална конструкция, респ. частта от натоварването, което тя поема спрямо мебелните елементи. Ако е стоманена, антикорозионното покритие е задължително- боя и т.н. За укрепване може да се използват и отделни метални елементи. Някои се разполагат като колони в свободния обем, други може да бъдат фиксирани към странични стени или пък разположени диагонално в свободния обем. Всички тези елементи и конструкции обикновено поемат статичното натоварване от тежестта на аквариума. Желателно е шкафа да има и т.н. пространствена коравина. Тя тушира евентуално люлеене при обслужване, земетресение и др. неспецифични натоварвания. Тази коравина възпрепятства и появата на бъдещи деформации- местни и в по-голям мащаб. Коравината се постига още на ниво проект чрез влагане на елементи, които образуват с останалите затворени пространствени структури. Такива могат да бъдат неподвижно фиксирани хоризонтални вътрешни плотове, вертикални прегради, задни елементи /гръб/. Може да се използват и по- компактни елементи, най- често метални- ъглови планки с по- дълги рамена, вътрешни ъгли /кници/, метални профили /винкел, шина, кух профил, тръби/, метални обтяжки, шпилки и т.н.

Доброто проектиране, изработката, качествените и правилно подбрани материали трябва да осигурят дълъг живот на шкафа. С течение на времето не трябва да се получат деформации, промяна на нивелация, затруднена експлоатация /например заклинващи врати/. Важно условие за аквариумен шкаф е запазване първоначалната равнинност на плота, където се разполага аквариума. Постига се чрез конструкцията, която го носи и удачен избор на материала му. Друго важно условие е възможност за нивелация на готовото изделие. Това значи, че ако има налице долен плот, под него трябва да има елементи, чрез които може да се постигне това. Не е удачен вариант шкафът да стъпва на пода директно чрез този плот. Под пода обикновено се разполагат регулируеми по височина „крачета”. Такива може да се закупят заедно с останалия мебелен обков. Представляват комплект от метална планка с отвори за закрепване чрез винтове върху мебелния материал и централен резбови отвор, където се навива „болт”. Главата му е диск с достатъчно голяма площ, стъпваща върху пода. Този диск може да е „облечен” с каучуково или пластмасово покритие за предпазване от надраскване и оставяне на следи върху пода. Покритието осигурява и необходимото сцепление с пода, ако той е твърд и хлъзгав. Примерна нежелана ситуация- метални крачета върху гладък теракот, земетресение. Препоръчително е крачетата да се разполагат така, че да останат извън нормалната визия на шкафа. Същевременно трябва да се намират на подходящи места, за да могат да поемат товара по възможно най- директния начин от вертикалните елементи на шкафа. Това значи, че ако например страниците на шкафа са носещи, там, където те стъпват върху долния плот, на същото място отдолу трябва да има и крачета. Нивелирането на носеща метална конструкция може да се постигне по същия начин, като на местата за крачета се завари гайка или метална шайба с вътрешна резба и достатъчна дебелина. Там може да се завинтват същите крачета от обкова, обикновен болт или такъв с глава, чиято площ е увеличена. Минималният брой крачета естествено е три, но този вариант е по- скоро теоретичен. Обикновено практическият минимум е четири броя, по един за всеки ъгъл. Но нищо не пречи броят на крачетата да бъде увеличен, ако те са регулируеми. Например между крайните габаритни /ъгловите/ може да се вместят допълнителни. Също и някъде под централната част, при големи тегла, ако над тях има съответен носещ вътрешен елемент. При такова изпълнение обаче ще има затруднен или невъзможен директен достъп при нивелирането. Регулиране може да се извърши чрез няколкократно постоянно надигане на шкафа и завинтване на болта. Предварително е зададен луфт между челото му и пода. Замерва се стойността на този луфт. Болтът се развива на стъпки до пълното елиминиране на луфта. Меренето може да стане чрез набор от дълги пластини на луфтомер или някакъв листов материал.

Друг вариант на опори е чрез предварително изработени елементи от мебелната плоскост, с кантиране. Примерната им ширина е около 4-5 см и дължина, зависеща от местата на полагане под долния плот- там, където се разполагат и гореописаните крачета. Страничните крачета например може да бъдат дълги почти колкото е цялата ширина на шкафа. От естетическа гледна точка тези „крачета” трябва да остават по възможност също „невидими” при нормална визия. Закрепват се към долния плот със широката си част. Най- простият начин е чрез винтове със скрита глава, които се навиват отдолу. Предимствата на тези крачета са голяма им площ, върху която натоварването се разпределя равномерно. Това условие е необходимо при по- лабилни или „меки” подове, например покрити с балатум. Следва обаче неприятният и трудоемък момент на нивелацията. Тя може да стане с помощта на предварително изрязани ленти с ширина като тази на крачетата и различна дебелина. Лентата или набор от ленти се подпъхват под крачета, като след това те трябва да останат там „стегнато”- гаранция, че след натоварването на шкафа нивелацията няма да се промени. Изрязват се от ламарина, листова пластмаса, листов уплътнителен материал и т.н. При по- нетипични кривина на пода /например лека сферичност/ част от лентите може да не са подпъхнати под цялата дължина на крачето.

При нашият шкаф обикновено възниква необходимост и от технологични отвори върху мебелните плоскости, ако няма как по друг начин да се разположат трасетата на обслужващите системи. През тях обикновено преминават кабели и/или маркучи. По възможност разположението и броят им трябва да се уточни още на етап проект, а оформянето преди сглобяването на шкафа. Може да се извърши и в специализиран мебелен цех. Най- често формата на такъв отвор е кръгла, но нищо не пречи, с изключение на по-голямата трудоемкост, той да бъде с форма на квадрат, правоъгълник и т.н. Или дълъг процеп. Формата, размерите и разположението се съобразят и с типа на преминаващата през него комуникация. Ако това например са маркучи, там не трябва да има предпоставки за пречупването им след време. Или пък през отвора да може да премине маркуч заедно с крана, който остава към него при демонтаж. Обикновено след изрязването материалът се кантира трудно или това е невъзможно. При условие, че отворът е „невидим”, може да остане така. Ако се очаква там да се появи мокрене, желателно е незащитеният от ламинат материал да се боядиса с по- рядка боя, на няколко слоя, за да пропие в дълбочина. На лицеви места такъв отвор може да се покрие с подходящ елемент- комплект от обкова. Например подобен декоративен елемент „покрива” кръглия отвор за преминаващите кабели при компютърни плотове. Същият може да се вложи и тук. За правоъгълни се търси някакво рамково изпълнение. Отворът се изрязва след предварително очертаване по декоративния елемент. Може да стане и в домашни условия. Най- често се използва дрелка и/или пробивен трион /зеге/. За прорязване на кръгли отвори се продават набор от челни фрези с различни диаметри, които се закрепят към дрелка. Грубо оформяне на по- голям отвор може да се направи, като с обикновено свредло по очертанието се пробиват плътно един до друг проходни отвори. След отстраняване на материала се дообработва с прав шлайф, пила, тясно трионче, остро длето, шабър, нож, едра шкурка и т.н.

Завършеният и естетичен вид на един шкаф до голяма степен зависи от видимия обков- декоративни елементи, дръжки, лайсни и др. Част от обкова вече се коментира- при силовите му функции. Цялостният подбор зависи от нашето виждане за стил, покритие, материал. Подробен и конкретен коментар няма как да се направи- при богатата гама, която се предлага на пазара. Освен от личния ни вкус изборът на обков трябва да се съобрази и с околната мебелировка. Важен момент е изборът на панти при наличието на отваряеми елементи- врати и т.н. Тук също има голям избор. Трябва да се има впредвид, че ако пантата е за челна врата, която осигурява достъп до цялото оборудване и „складирани” аксесоари в шкафа, тя може би ще е една от най- натоварените панти в жилището ни. Ще „работи” ежедневно- при всяко хранене, включване/изключване на оборудването и други текущи обслужвания на аквариума. Поради това не е желателно да се икономисват средства за сметка на надеждност и дълготрайност.

Тъй като шкафът за аквариум не е обикновена мебел, се очаква рано или късно върху и/или в него да попадне вода, макар и в минимално количество. Мебелната плоскост е желателно да с водонепроницаем ламинат. Това важи само за лицевите страни. Проблемни са местата, където той липсва- рязове, отвори за комуникация, специални отвори за обков и т.н. Такива „голи” площи по възможност трябва да се защитят с кант, дори и да са на „невидими” места след монтажа. Изключение правят рязовете, които трябва да контактуват плътно с други елементи и един кант евентуално ще намали здравината на сглобката, както и прецизното напасване. Възможността за боядисване също е коментирана. В интерес на истината трябва да се отбележи, че нито кантирането, нито боядисването гарантират непроникване на вода в обема на мебелната плоскост. Тази защити са кратковременни- ако водата им „въздейства” продължително време, те поддават, особено кантовете. За това при констатация на воден теч той трябва веднага са се отстранява и водата да се подсуши. Може да се изпълнят и някои непреки мероприятия против „раздуване” на плоскостите. При шкафове с долен плот и поместени вътре филтърна система с външен филтър /канистър/ се прави плитка тавичка /вана/, която обхваща цялото дъно на шкафа. Не е задължително тя да е от твърд материал, може да се оформи и от мушама, балатум, РVC-фолио /брезент/ и др. гъвкави материали. Най- малко канистърът може да се постави в такава тавичка, той е един от най- податливите на теч елементи. Друго мероприятие е оформяне на ъглов кант от силикон при всички вътрешни ъгли между долния плот и вертикални мебелни елементи. Трябва обаче да се провери дали силикона ще „лепи” върху ламината, особено при такъв на тефлонова основа. Подобни защити се изпълняват лесно. Ако монтажът се предвижда да бъде само с механични свръзки, без лепене, може предварително всички ръбове /границата на канта и ламината/ да се напръскат със силиконов спрей или „намокрят” с течна силиконова смазка. След няколко часа непоетия силикон се забърсва. Вместо подмазване с вулканизиращ силикон вътрешните ръбове може допълнително да се напръскат с течен и след монтажа. Подобни водни течове биха се отразили негативно и на останалото оборудване, особено електрическото. Затова е желателно още на етап проектиране и подготовка на мебелните елементи по тях да се предвиди възможност за странично прикрепване или окачване на оборудване и комуникации. Особено уязвими откъм вода са ел. разклонители, командни табла и микропроцесорни управления, аератори. Да се избягва директното им поставяне върху пода на шкафа, където се очаква събирането на проникнала вода от теч.

Вътрешното разпределение на шкафа трябва да е подчинено на максимално удобство за достъп и обслужване на оборудването. За странично прикрепване и окачване вече се коментира. Друг вариант е проектиране на вътрешни рафтове, където да се разположат леки и дребни аксесоари, лекарствени опаковки, храни и др. Тези рафтове може да обхващат частичен обем и да са прикрепени конзолно върху вертикални елементи. Около специфично оборудване трябва да се предвижда достатъчно свободно пространство за леко обслужване- например канистър.

Поради лоша осветеност в затворените обеми на шкафа може да се появят затруднения при обслужването на разположените там комуникации. При изграждането на ел. инсталацията се монтира една или няколко маломощни крушки вътре в този обем. Включването им става с ключ, разположен в шкафа. В доразвитие тази система може да се автоматизира и да светва лампата/те при всяко отваряне на вратата/те.

Нормално е в шкафа да се разположат всички системи и оборудване на аквариума. Някой от тях обаче при работа отделят доста голяма количество топлина. Такива са конвенционални или електронни баласти на луминисцентно или МХ-осветление, електро-магнитни клапани, трансформатори и т.н. Те трябва да се разполагат на такива места, че да не създадат опасност от пожар при евентуална тяхна авария. Също така трябва да има около и над тях достатъчен свободен обем, който да гарантира нормалното им охлаждане. При плътно затворен шкаф отделената от оборудването топлина може да създаде проблем. Най- малко ще нагрява водата в аквариума, т. к. горният плот е най-натоварен термично. В подобен случай не помага съществено и меката подложка между този плот и стъклото, която обикновено е от топлоизолираща плоскост. Ако се предвижда отделяне на по- голямо количество топлина в шкафа, по него се правят вентилационни отвори. Те може да са „видими” и декоративно оформени. Нормално е да са разположени максимално високо по страничните стени на шкафа. При „тежки” случай в/по шкафа се поставят и вентилатори, които да изтеглят топлият въздух от вътрешността му.

Шкафът е готов, аквариумът е разположен върху него. Преди поставянето на грунд и пълнене с вода е желателно да се направят няколко контролни замервания- например луфта между врата/ти и околните около тях панели, разположение на вътрешна метална конструкция и т.н. При пълненето и след това тези размери се проверяват отново. Ако има съществена разлика в стойността им, особено при големи обеми вода, трябва да се направи анализ- дали това ще създава неудобства в процеса на експлоатация /например заклинва врата/, ще се отрази ли на сигурността, ще продължат ли да нарастват деформации, и т.н. Ако е необходимо, водата в аквариума може да се източи и шкафа да се укрепи допълнително- според характера на констатираните деформации. Това мероприятие не трябва да се отлага във времето, защото временните деформации може да останат постоянни дори след отстраняване на причиняващото ги натоварване.

http://aquariumbg.com/forum/index.php/topic,14512.0.html

Искам да направя нещо ... !!!   © 2008

Върни в НАЧАЛО  

Приятели: Велоклуб БУЛБАЙК |Авто Гуми | Pit Stop Tuning Shop | Pitstoptuning Blog | Viptuning.bg | Viptuning Blog | Тунинг Фест | Коктейли | Sepultura | Pitstoptuning форум | Fk-Automotive | Watereffect-bg | Hamann | Brabus | KN Filters | D&W Tuning | Sprint Booster | Mydizain | Onebg | DigDice | Форум Силистра | Google Earth Forum